1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
Гр. С., 19.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.10.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №597/11 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на Прокуратура на РБ, чрез Окръжна прокуратура Б. и на М. Ц. срещу въззивното решение на Окръжен съд Бургас по гр.д. №1711/10 г. в различни негови части и по допускане на обжалването.
Ищецът М. Ц. обжалва въззивното решение в частта, с която са отхвърлени за размера над 10 000 до 20 000 лв. и за пълния размер от 2000 лв. исковете му срещу Прокуратурата по чл.2,т.2 от ЗОДОВ за обезщетяване съответно на неимуществени и на имуществени вреди от незаконно обвинение. Жалбата, подадена на 3.02.11 г.е в срока по чл.283 от ГПК, но е допустима само срещу въззивното решение по иска за неимуществени вреди; по този за имуществени вреди с цена под 5000 лв. въззивното решение не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2 от ГПК. Ищецът обжалва и определението на въззивния съд от 23.02.10 г., с което е отхвърлено искането му за разноски пред въззивната инстанция.
Ответникът Прокуратура на РБ обжалва въззивното решение в частта, с която искът за обезщетяване на неимуществени вреди е уважен в размер на 10 000 лв. Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
По допускане на обжалването:
За допускане на обжалването в подлежащата на такова част от въззивното решение касаторът Ц. се позовава на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК само формално, без да формулира значим за спора материално и/ или процесуално правен въпрос, който да е решен от ОС в противоречие с влезли в сила решения на ВКС и съдилищата. Силният и продължителен емоционален стрес, предизвикан у ищеца от незаконното обвинение е отчетен от въззивния съд при определяне на обезщетението, както се сочи и в представеното решение на Съда в С.. Доводите в изложението за необоснованост на изводите на въззивния съд за претърпените от ищеца морални вреди и за размера на обезщетението сочат на основание по чл.281,т.3 от ГПК и по тях ВКС не се произнася в това производство. Поради липсата на ясно и точно формулиран от касатора въпрос в контекста на специфичните по цел и предпоставки основания по чл.280, ал.1 от ГПК, те не се установяват за тази жалба.
За допускане на обжалването касаторът – ответник по иска Прокуратура на РБ се позовава на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Според него противоречиво се решава процесуалният въпрос за необходимите и достатъчни доказателства за претърпените от незаконното обвинение вреди: според едни съдилища е достатъчно прилагането на наказателното дело, като неоснователното обвинение само по себе си сочи, че за обвиненият са произтекли негативни изживявания и емоции като морална вреда; други намират, че следва да се посочат от ищеца и съберат конкретни доказателства за твърдяната морална вреда и причинната й връзка с незаконното обвинение. Противоречиво се решава и въпросът за определяне размера на обезщетението по справедливост, съгл. чл.52 от ЗЗД и задължителната практика на ВКС – ППВС №4/68 г., за което касаторът прилага невлезли в сила решения по дела на апелативни и окръжни съдилища. Тези решения съгл. ТР №1/19.02.10 г. не обосновават осн. по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК; за да е налице то, следва да се констатира противоречиво решаване на въпроса с вл. в сила съдебни решения.
Първият от въпросите в случая е без значение за спора, тъй като съдът е обсъдил освен данните от наказателното дело и събраните гласни доказателства – св. показания, за претърпените от ищеца морални вреди – стрес, нервно напрежение и житейска несигурност от продължилото над 10 г.- от 6.01.94 г. до 25.03.05 г., наказателно преследване с обвинение в престъпление по чл.195, ал.1,т.4 и 5 от НК, по което лицето е оправдано с вл. в сила присъда. Или в случая е следвана по – благоприятната за ответника от двете гореизложени практики – че моралните вреди следва да се докажат от ищеца с конкретното им изражение и в причинна връзка с незаконното обвинение. Вторият въпрос пък е решен с посочената задължителна практика на ВКС – ППВС №4/68 г., на която въззивното решение съответства. Обезщетението е определено по размер след установяване на конкретните обстоятелства на случая – преживените от ищеца силен стрес, психично разстройство и продължителна нервност вследствие на дълго продължилото незаконно наказателно преследване.
По частната жалба на ищеца срещу определението на ОС за разноските: въззивният съд е отказал да присъди на ищеца разноски за адв. възнаграждение пред въззивната инстанция. Приел е, че въззивното производство е образувано по жалби и на двете страни, които са неоснователни; затова разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени. Този извод е незаконосъобразен: и пред въззивната инстанция, която е по същество на спора, страните имат право на разноски по правилото на чл.78, ал.1-3 от ГПК. В случая е доказано извършването на такива от ищеца в размер на 300 лв., платен адвокатски хонарар и 5,21 лв. – д.т., а предявеният и поддържан с обжалването иск за 22 000 лв. е уважен за 10 000 лв. – или на ищеца се дължат 140 лв. разноски за производството пред въззивния съд, съразмерно с уважената част от иска. Те следва да му се присъдят след частична / до 140 лв./ отмяна на обжалваното определение.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Бургас по гр.д. №1711/10 г. от 15.12.10 г. в частта по иска за неимуществени вреди, по жалбите на М. Ц. и Прокуратура на РБ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. Ц. срещу това въззивно решение в частта по иска за имуществени вреди с цена 2 000 лв.
Определението, с което жалабта е оставена без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.
ОТМЕНЯ постановеното от Бургаски ОС по посоченото дело на 23.02.10 г. по реда на чл.248 от ГПК определение за разноските, в частта с която е отказано присъждането им за въззивната инстанция в размер на 140 лв. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати на М. С. Ц. разноски от 140 лв. за въззивната инстанция.
Оставя в сила обжалваното определение за разноските в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: