1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1019
ГР. С., 16.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15 октомври през 2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №3628/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Окръжен съд Благоевград /ОС/ по гр.д. №928/12 г. в осъдителната му част и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от К. У. / като преживяла съпруга на Н. У./ и К. У. и Е. У./ като негови деца/ срещу касатора искове по чл.200 от КТ – на ищците са присъдени обезщетения от 40 000 лв., на първата и от по 30 000 лв., на останалите за неимуществените вреди, нанесени им с настъпилата при тр. злополука смърт на техния наследодател.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Поставя като значими за спора въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд: кога пострадалият е проявил груба небрежност, водеща до съпричиняване; следва ли при съзнавана небрежност / на пострадалия/ да бъде намалена отговорността на работодателя; какви са критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди; при присъждане на такова обезщетение трябва ли общите обективни критерии – вредоносни последици, възраст на увредения, общественото му и социално положение и всеки други факти, относими към определяне на вредата, да бъдат посочени конкретно, с оглед индивидуалното им приложение за всеки случай? Намира, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, която цитира и прилага.
В. съд е приел, че пострадалият не е допринесъл за вредоносния резултат със съзнавана, груба небрежност. Не е поставил предпазен колан, когато се качил на покрива на сградата, защото не е установено да му е предоставен такъв от техническия ръководител. Според ОС не всяко нарушение на правилата за безопасност на труда от пострадалия е основание за намаляване на обезщетението, а само това , при което е налице допринасяне за вредата с подчертано субективно отношение от интелектуална и волева страна / работникът да знае за последиците и лекомислено да се надява да ги предотврати/, каквото в случая не е установено. Затова въззивният съд е отхвърлил възражението на работодателя за намаляване на размера на обезщетението по чл.201, ал.2 от КТ. Тези изводи не противоречат, а напротив – са съответни с цитираното решение на ВКС по гр.д. №387/2010 г. на четвърто г.о. В него е посочено, че при тр. злополука несъзнаваната небрежност на пострадалия е правно ирелевантна, а само съзнаваната небрежност е груба по см. на чл.200 от КТ, както е приел и въззивният съд.
В. съд е определил размера на обезщетението, като е отчел близкородствената връзка на пострадалия с ищците и преживения от тях тежък психически дискомфорт от смъртта му. Разграничил е по тежест вредите, които е претърпяла преживялата съпруга – за нея загубата на съпруг в активна възраст, на когото разчитала морално и икономически е най – осезаема, и тези на пълнолетните деца, които към момента на злополуката живели отделно, в самостоятелни домакинства. Затова им е присъдил и различни по размер обезщетения, както е направено и с представеното от касатора р. по гр.д. №824/09 г. на четвърто г.о. на ВКС.
Размерът на обезщетението е определен с отчитане на конкретните обстоятелства, определящи тежестта на вредите – работоспособната възраст и трудовия опит на пострадалия / с 29 години тр. стаж/, който бил физически здрав и опора на семейството си, внезапността на смъртта му, близкородствената връзка и основаните на нея семейни отношения и емоционална близост с всеки от ищците – негови наследници. Така въззивното решение съответства на практиката на ВКС в представените от касатора две решения – по гр.д. №1273/09 г. на трето г.о. на ВКС и по кас. гр.д. №2488/09 г. на АС – София, както и на указаното в ППВС №4/68 г., т.11.
С. основание за допускане на обжалването не е налице, за което са възразили в отговора си и ответниците по жалба, поради което ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградски окръжен съд по гр.д. №928/12 г. от 11.01.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: