1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 706
ГР. С., 17.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.05.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №67/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Агенция „Митници” срещу въззивното решение на Окръжен съд Хасково/ОС/ по гр.д. №552/11 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение са уважени предявените от М. М. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжност „технически сътрудник” в митница С., извършено със заповед от 16.12.09 г., на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. Намира, че изводите на въззивния съд са” неправилни, не кореспондират с доказателствата по делото и са в противоречие с практиката на съдилищата” и решение на ВКС по чл.290 от ГПК – по гр.д. №4322/08 г. на трето г.о. / то обаче е постановено по тр. спор между други страни, там работодател е [фирма], доказателствата и респ. установената и фактическа обстановка са различни от тези по настоящото дело, поради което не обосновава противоречие по т.1/. Поддържа, че извършеният от работодателя подбор по чл.329 от КТ е законосъобразен. Поставя като значим за спора и за точното прилагане на закона въпроса: необходимо ли е да се включат в подбора служителите от извънсписъчния състав, заемащи длъжността на осн. ПМС №66/96 г.
ВКС не разглежда в това производство доводите на касатора за неправилност – незаконосъобразност и небооснованост на изводите на въззивния съд, като осн. по чл.281,т.3 от ГПК. Основанията за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК са специфични по цел и предпоставки и не съвпадат с тези по чл.281,т.3 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г..
Поставеният в хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК въпрос не е обусловил решаващите изводи на ОС, за което е възразила и ответницата по жалба. По делото не е установено и съответно обсъдено от съда твърдението на касатора, като отв. по иска, че неучаствалите в подбора три лица, са заемали длъжността на осн. ПМС №66/96 г. Доказателства за това ответникът по иска е представил пред въззивната инстанция, но те не са приети на осн. чл.266, ал.1 от КТ.
Освен това, в съответствие с ТР №3/11 г. в решението на районния съд, към чиито мотиви въззивното препраща, е извършена проверка за законосъобразното извършване на подбора по критериите на чл.329 от КТ. При тази проверка също са констатирани несъответствия и пропуски, опорочаващи подбора. Д. на касатора, че преценката на работодателя при подбора за качественото и ефективно изпълнение на работата е субективна и съдът не може да я контролира е основан на загубила значение след приемане на ТР №3/11 г. практика на ВКС. В ТР е посочено: „Субективните права могат да се упражняват по извънсъдебен ред или по съдебен ред. При спор за законосъобразното им упражняване съдът упражнява контрол. Правото на уволнение подлежи на съдебен контрол, както и правото на подбор като част от него. Съдебният контрол е контрол за законосъобразност и елемент от конституционно прокламираното право на закрила на труда, чиято уредба се съдържа в нормите на чл. 16, чл. 48, ал. 1, чл. 56 от Конституцията на Република България и намира по-нататъшно развитие в чл. 1, ал. 3 КТ чрез очертаване целите на правно регулиране на трудовите отношения, както и в чл. 21 от Закона за защита срещу дискриминацията. Закрилата на труда намира проявление в съдебния контрол за законност на подбора. При неговото осъществяване от работодателя, за работника или служителя се поражда правото да го оспори. Правото да се оспори законността на уволнението, съответно законността на подбора се упражнява чрез публичното преобразуващо право на иск, което в зависимост от вида на търсената защита се развива в четири претенции, изчерпателно изброени в чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 КТ. Съдебната защита се състои в цялостен съдебен контрол по отношение на всички правни въпроси, релевантни за законността на уволнението. Прилагането на разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ според точния й смисъл съгласно принципа за законност, прокламиран в чл. 5 ГПК не може да се реализира с ограничаване на съдебния контрол до въпроса за формалното използване на критериите, установени с нормата. Като субективно право, упражняването на подбора е насочено към определена от законодателя цел – да бъде в интерес на производството или службата и към конкретно посочени резултати – да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре….. Точното прилагане на закона, към което е насочен съдебния контрол за законосъобразност не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Като преценява обосноваността на оценките по чл. 329, ал. 1 КТ, съдът решава дали правото на подбор е осъществено съобразно установения правен режим”.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Хасково по гр.д. №552/11 г. от 19.10.11 г.
Осъжда Агенция Митници да заплати на М. П. М. сумата от 400 / четиристотин/ лв., разноски за тази инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: