3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
ГР. С., 21.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.03.14 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №7433/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Столична община срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №12817/12 г., с което е уважен до размер от 3 000 лв. предявеният от М. Г. срещу касатора иск по чл.49 от ЗЗД. Сумата е присъдена на ищцата като обезщетение за неимуществени вреди от ухапване на безстопанствено куче в района на общината.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 от ГПК. Поставя като значими за спора и точното прилагане на закона и решени от въззивния съд в противоречие с цитираните решения на ВКС и съдилищата въпросите от предмета на делото: ангажирането на отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД при противоправно действие или бездействие на длъжностно лице от обособена общинска структура или на кмета на общината по улавянето и изолирането на скитащи кучета, обусловено ли е от постигането на конкретна цел или резултат; кои факти обхваща задължението на ищеца за главно и пълно доказване на иска по чл.49 ЗЗД и по –конкретно следва ли да докаже, че безстопанствено куче е причинило инцидента, както и настъпилите вреди – чия е доказателствената тежест относно увреждането при инцидента и вида/ безстопанствеността/ на кучето, за което се твърди, че го е причинило.
Така поставени въпросите не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, нито е налице противоречие при решаването им с посочените в изложението решения на ВКС , вкл. по чл.290 ГПК – т.1 и 2 от с.р.
В. съд е приел за установено, че на посочената дата ищцата е била захапана от безстопанствено куче на територията на общината. Н. я куче било само, без придружаващ го човек – спопанин и след нападението избягало. Установени са и претърпените от ищцата от инцидента вреди – голяма рана на крака, която напълнила обувката й с кръв. Раната била зашита в болница, наложило се ищцата да предприеме лечение с антибиотици, срещу бяс и тетанус и да ходи периодично за превръзки в болницата.
При така установената фактическа обстановка правните изводи на ГС по спора / и по поставените в изложението въпроси/ са съответни на практиката на ВКС в цитираните и приложени от касатора решения. Ищцата е доказала вредоносното деяние и настъпилите в пряка причинна връзка с него болки и страдания, чието обезщетяване претендира. П. на деянието също е установена – прието е, че на ответната община е вменен със закон – ЗЗЖ, контролът и надзорът над безстопанствените животни, така че да се осигури спокоен и безопасен живот на гражданите на територията й, без конфликтни ситуации като процесната. Ако подобен конфликт възникне, въпреки извършената от общината дейност за овладяване на популацията бездомни кучета, вкл. чрез създадената специализирана общинска структура, тя носи отговорност за вредите от него, както е в случая. Всеки такъв конфликт показва недостатъчна работа, грижи и действия от страна на общината за овладяване на проблема с бездомните кучета, с цел и до степен те да не вредят на хората.
В същия смисъл са р. по гр.д. №383/10 г. и р.№488/12 г. на четвърто г.о.на ВКС /постановени по чл.290 ГПК за подобни случаи, с които общината е осъдена да заплати обезщетение за вреди на ухапани от кучета хора, поради бездействие при изпълнение на задълженията й по закон, вкл. по ЗЗЖ, както е и по настоящото дело/. В. решение е постановено в съответствие и с останалите решения на ВКС, представени по делото – р.131/67 г. на ОСГК, р.№488/12 г., №377/09 г., №267/09 г., №603/09 г., всички на четвърто г.о. на ВКС, по въпросите за елементите от състава на деликта по чл.45 и 49 ЗЗД и доказателствената тежест за установяването им.
Представените с изложението много на брой вл. в сила решения на първоинстанционни и въззивни съдилища, с които в подобни случаи исковете за обезщетение са отхвърляни, най – вече поради недоказаност на елементи от състава на деликта, не обосновават предпоставки за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Правните въпроси от предмета на спора са решени със задължителна практика на ВКС – цитираните решения по чл.290 от ГПК, с които за сходни с процесния от фактическа и правна страна случаи, е постановен сходен, осъдителен за общината резултат. Застъпването на въпросите в задължителната практика на ВКС, вкл. при действието на ЗЗЖ, изключва предпоставките и на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК / ТР №1/19.02.10 г./.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №12817/12 г. от 16.07.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: