2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
ГР. С. 20.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.03.14 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №7559/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Русе /ОС/ по гр.д. №771/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касаторката срещу [община] искове по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжността „ гл. специалист”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поставя като значим за спора и точното прилагане на закона, както и за развитието на правото въпросът: преклузивен или инструктивен е срокът по чл.6 от Наредба №5/87 г. на МЗ. Обосновава предпоставките на соченото основание за допускане на обжалването с липсата на съдебна практика по въпроса, както и със съображенията, че определянето на срок в закона / наредбата/ е свързано с осъществяването на право или с изпълнение на задължение от съответния правен субект. Последиците от неспазването на нормативно определения срок са от значение за спора в случая и следва да се изяснят чрез тълкуване, след допускане на обжалването.
В. съд е приел, че ищцата страда от заболяване по Наредба №5/87 г. и се ползва със закрилата по чл.333, ал.1,т.3 КТ, която е спазена при уволнението й. Работодателят е поискал мнение на ТЕЛК за заболяването на ищцата и го е изпратил на ИТ, заедно с данни за длъжността на служителката и основанието за прекратяване на тр. договор с нея, с искане за разрешение по чл.333, ал.1 КТ. ИТ е дала разрешението ден след срока по чл.6 от Наредба №5/87 г., но преди уволнението на ищцата. При тези данни въззивният съд е приел, че работодателят е изпълнил задълженията си да получи преди уволнението разрешение от ИТ и мнение на ТЕЛК, във връзка с изискванията на закрилата, от която ищцата се ползва. Той не може да контролира срока по чл.6 от наредбата, който при това е инструктивен и не се отразява на валидността на даденото от ИТ разрешение.
С. основание за допускане на обжалването не е налице: В практиката на ВКС е посочено, че разрешението на ИТ при закрилата по чл.333, ал.1 КТ, следва да е дадено преди уволнението. „Във времево отношение това означава към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят да разполага с документ, който да удостоверява по категоричен начин разрешение на инспекцията по труда за уволнението на точно определен работник или служител”/ р. по гр.д. №.417/09 г. на четвърто г.о. на ВКС/. „За получаването на разрешение по чл. 333, ал. 1 КТ се следва определена процедура – писмено мотивирано искане от работодателя до съответната инспекция по труда или съответния синдикален орган, предхождащо уволнението, въз основа на което компетентният орган прави свое проучване и обсъждане по искането, с което е сезиран и отговаря писмено на работодателя. Неговият отговор трябва да бъде изричен и да съдържа според обстоятелствата разрешение /съгласие/ за извършване на уволнението или отказ за всеки отделен случай. Отговорът на компетентния орган под формата на разрешение /съгласие/ или отказ е окончателен и не се изисква да бъде мотивиран. Той не подлежи на по-нататъшно обжалване пред по-горестоящия орган или пред друг държавен орган – съдебен или административен. В случаите когато трудовото правоотношение се прекратява едностранно с предизвестие на някое от основанията по чл. 328, ал. 1 КТ, уволнението настъпва след изтичане срока на предизвестието /арг. от чл. 335, т. 1 КТ/ без връчване на заповед. Разрешението или съгласието трябва да бъдат дадени от съответните органи и получени от работодателя към момента на връчване на предизвестието на работника или служителя, защото предизвестието е крайният акт, с който завършва дейността по уволнението, а заповедта не е конститутивен елемент. След като даденото разрешение /съгласие/ е достигнало до работодателя и е било налично към момента на връчване на предизвестието /заповедта/ не може да бъде впоследствие оттеглено, защото са настъпили целените правни последици от връчването на съответния акт за прекратяване на трудовото правоотношение / р. по гр.д. №1834/09 г. на четвърто г.о. на ВКС/.
Или моментът, към който следва да е налице разрешение на ИТ за уволнението, е посочен в КТ – разрешението следва да е „прадварително”, без даването му да е обвързано със спазване на срока по чл.6 от Наредба №5/87 г., като подзаконов акт. Затова и с оглед разрешаването на въпроса в цитираната практика на ВКС, на която въззивното решение съответства, не е налице основание за допускане на обжалването.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр.отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Русе по гр.д. №771/13 г. от 24.09.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: