1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
ГР. София, 24.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.02.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1453/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. Н. срещу въззивното решение на Видински окръжен съд /ОС/ по гр.д. №225/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение е отхвърлен като погасен по давност искът на ксасатора срещу [община] с пр. осн. чл.59 от ЗЗД – за сумата от общо 11 400 лв., представляваща стойност на подобренията, извършени от ищеца в имот на ответника с построяване на магазин.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. Сочи, че процесуалният въпрос: преклудира ли се на осн. чл.133 от ГПК възражението за погасителна давност и може ли да се разгледа от съда, ако е направено едва в устните състезания пред първата инстанция, е от значение за спора и точното прилагане на закона и е решен в противоречие с представени определения на ВКС, постановени по чл.288 от ГПК.
Противоречивото решаване на въпроса по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК е между обжалваното въззивно и друго влязло в сила решение на съд по реда на ГПК. Определението по чл.288 от ГПК не съдържа произнасяне по съществото на спора и не може да обоснове противоречивото решаване на въпроса, като основание за допускане на обжалването – ТР №1/10 г.
Въпросът докога може да се прави възражение за давност при действието новия ГПК е от значение за спора и точното прилагане на закона. Той обаче е разрешен в съответствие с константна и задължителна тълкувателна практика – ТР №1/01 г. на ВКС. Законът не обвързва това възражение със срок; като довод, с който се защитава в процеса, страната е могла да го направи за пръв път пред втората инстанция при двуинстанционното производство – Р №280/92 г. на първо г.о. на ВС. Там е прието, че до влизане на решението в сила могат да се правят всякакви правопогасяващи възражения и доводи. При въззивното обжалване ответникът е длъжен да ги изчерпи до приключване на устните състезания пред съда по същество. Това е моментът, към който силата на пресъдено нещо установява съществуването на спорното право. Използването им до този момент е наложително, тъй като СПН ги преклудира – ТР №1/01 г., т.6.
Това дадено в задължителната практика принципно разрешение не може да се счита за отпаднало при действието на новия ГПК. Процесуалната преклузия по чл.131 и 133 от ГПК не следва да се прилага буквално, а при отчитане характера на възражението за давност, с което се оспорва възможността материалното право да получи съдебна защита, и на първата и въззивна инстациии като съд по същество, както е посочено в цитираната практика и въззивното решение. Формирана понастоящем друга, която да им противоречи по см. на чл.280, ал.1 от ГПК касаторът не сочи.
Поради изложеното основанията за допускане на обжалването, на които се позовава, не са налице и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Видински окръжен съд по гр.д. №225/10 г. от 5.07.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: