определение по гр.д. № 971/2010 на Върховния касационен съд, ІV ГО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1330
С., 23. декември 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 971 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Пловдивския апелативен съд от 18.02.2010 г. по гр.д. № 1086/2009, с което е потвърдено частично решението на К. окръжен съд от 26.06.2009 г. по гр.д. № 294/2008, допълнено с решение от 07.10.2009 г. по с.д., като е развален договора за покупко-продажба на имот поради евикция на основание чл. 189, ал. 1 ЗЗД и са уважени исковете за връщане на цената на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД със законната лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Недоволна от решението е жалбоподателката М. М. С., представлявана от адв. Я. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за легитимацията на съпруга на купувача да иска развалянето на сключен от другия съпруг възмезден договор, за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото, за задължителната сила на решението по административен спор, както и по материалноправния въпрос за правното значение на възможността правото на собственост за прехвърлителя да е възникнало на друго основание или да възникне по-късно за приобретателя на такова основание, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата М. И. А. Ц. и А. Б. К., представлявани от адв. К. от ПАК е оспорват, като считат, че не са посочени правните въпроси, обуславящи обжалваното въззивно решение нито значението им за уеднаквяване на съдебната практика и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че неучаствалите в сделката съпрузи на купувачките не са процесуално легитимирани да искат развалянето на договора, продавачката не е била собственица на имота, предмет на прехвърлителната сделка, тъй като планът за земеразделяне, с който той й е възстановен е обжалван и променен, като тя е получила друг имот.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд (такава не е посочена и не съществува) нито се разрешават противоречиво от съдилищата (в представената съдебна практика не е разрешен нито един от повдигнатите въпроси. Тези въпроси нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд по същество е съобразил установената съдебна практика, че процесуално легитимирана като ищец по иск за развалянето на договор е страната, която го е сключила, а процесуално легитимирани като ответници са насрещната страна по договора и лицата, които се ползват от него. Съдът обсъжда всички обстоятелства по делото, като е длъжен да зачете обвързващата сила на решението по административен спор, доколкото съответната страна е била участник в административното производство. Производството по възстановяване на собствеността върху земеделски земи с план за земеразделяне приключва с влизането в сила на плана за земеразделяне. Ако той е обжалван, производството по възстановяване продължава да е висящо и приключва с влизането му в сила. Няма пречка, при сделката, продавачът да се легитимира като собственик с нотариален акт по обстоятелствена проверка, но в такъв случай, както и ако той не се е легитимирал по този начин, той няма да отговаря при евикция само ако неговото основано на давност право бъде признато по отношение третите претендиращи лица.
Ответниците по жалбата не претендират разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд от 18.02.2010 г. по гр.д. № 1086/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.