О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
Гр.София, 13.07.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юли през двехиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.3591 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение на Великотърновски окръжен съд №.18/14.01.15г. по г.д.№.1192/14 е потвърдено определение на Еленски районен съд №.68/8.08.14г. по г.д.№.3/14 за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.440 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от Д. М. С. и Х. М. С., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че неправилно е прието, че искът е недопустим – тъй като за ищците е налице правен интерес от воденето му, и че съдът се е произнесъл без преценка и анализ на изложените твърдения и представените доказателства, в това число за фактическото владение на имота.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроса „От твърденията в исковата молба ли се определя правния интерес на ищеца от предявяване на иск?” – за който се твърди, че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС /опр.121/17.02.12 по т.д.№.37/12, І ТО на ВКС, опр. №.276/11.04.13 по т.д.№.1283/13, І ТО на ВКС, опр.№.37/3.02.15 по г.д.№.5918/14, ІІІ ГО на ВКС, опр.№.69/5.02.15 по г.д.№.700/14, І ГО на ВКС/.
Ответната страна К. Д. В. оспорва жалбата
Ответната страна М. Х. С. не взема становище.
Частната касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лица, имащи право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалвания акт въззивният съд е приел, че доколкото ищците извеждат правата си не от праводателя по обявената за недействителна сделка – ответника М. Х. С., а от друго лице – В. Й. И., и от сделка, следваща по време обявената недействителност на договора от 2009г. между ищците като купувачи и втория ответник като продавач, ответницата К. В. е насочила изпълнението върху онази половина от имота, получена от втория ответник М. Х. С.. Така закупената от В. И. част от имота се явява незасегната от принудителното изпълнение и неоспорена откъм права. В рамките на изпълнителното производство възбрана е наложена върху частта от имота, прехвърлена от М. С.. Поради това и искът е предявен при липса на правен интерес; липсва и извънсъдебно оспорване на правата, придобити от цитирания в исковата молба нотариален акт.
Фактите по делото са следните:
Производството е образувано по предявен от Д. М. С. и Х. М. С. срещу М. Х. С. /техен баща/ и К. Д. В. /взискател/ иск с правно основание чл.440 ГПК – за признаване за установено по отношение на ответниците, че процесният имот /1/2 ид.ч. от втори жилищен етаж от масивна жилищна сграда със застроена площ от 120кв.м., западно и югозападно избени помещения, 1/2ид.ч. от парно помещение, западен гараж, източна половина на таванско помещение и 6,63ид.ч. от общите части на сградата, стопанска постройка и 1/2 ид.ч. от отстъпено право на строж върху дворното място парцел Х-706 по плана на [населено място]/, не е тяхна собственост.
Ищците са закупили целия втори жилищен етаж ведно с описаните по-горе постройки и ид.ч. от общи части с нот. акт №.133 от 19.06.99г. от родителите си М. Х. С. и А. П. С., които са го притежавали в съпружеска имуществена общност.
С решение №.55/10.06.11г. по г.д.№.4/11 на Еленски районен съд, влязло в сила на 21.12.12г., договорът, инкорпориран в нот. акт №.133 от 19.06.99, е признат за недействителен до размер на 1/2ид.ч. на основание чл.135 ЗЗД по отношение на К. Д. В. с оглед качеството й на кредитор на М. Х. С. /за сумата 20000лв. вземане по чл.45 ЗЗД/. Исковата молба по делото е била вписана на 10.01.2011г.
С неприсъствено решение от 3.08.12 по г.д.№.72/12 на Еленски районен съд, влязло в сила на 3.08.12г., договорът, инкорпориран в нот. акт №.133 от 19.06.99, е признат за недействителен – изцяло – на основание чл.135 ЗЗД по отношение на В. Й. И.. Исковата молба по делото /предявена срещу М.С. и А.С./ е била вписана на 10.04.2012г.
На 15.08.12, въз основа на изпълнителен лист от 4.04.2012г., изд. по г.д.№.111/12 по описа на Районен съд Елена, за сумата 29000евро – която М. Х. С. и А. П. С. са осъдени солидарно да платят на В. Й. И., по молба на последния е образувано изп.д.№.20128090400755 на ЧСИ С. К., срещу М. Х. С.. С постановление за възлагане на имот от 16.10.12г. процесния имот – 1/2ид.ч. от втори жилищен етаж ведно със съответните помещения, постройки и ид.ч. от общи части, е възложен в собственост на взискателя В. Й. И..
С нот. акт.199/4.06.2013г. той го продава на ищците – Д. М. С. и Х. М. С..
Въз основа на издадени в полза на К. Д. изпълнителни листи за сумата от 20000лв., дължима от М. Х. С., по молба на взискателя К. Д. е образувано и.д.№.2010778040218 по описа на ЧСИ В. Иванова, впоследствие прехвърлено на ЧСИ В. Г. – с нов номер – №.20137250400576. В рамките на същото, на 5.07.2013г., е извършен опис на процесния имот /1/2ид.ч. от втори жилищен етаж ведно със съответните помещения, постройки и ид.ч. от общи части/. На описа е присъствал Х. М. С.. В протокола за опис е отразено, че според сведенията, дадени от Х.С., към момента на налагане на възбраната имотът е във владение на Х. М. С., Д. М. С. и А. П. С., както и че имотът се оставя за управление и пазене на Х. М. С.; насрочена е публична продан за периода 1.08.-2.09.2013г.
Извършеният от ЧСИ В.Г. опис е обжалван по реда на чл.435 и сл. от ГПК от Х. С. и Д. С. – ищци и по настоящия иск с правно основание чл.440 ГПК. И двамата жалбоподатели са твърдели в жалбата, че владеят имота от преди налагане на възбраната, като са придобили ид.ч. от правото на собственост въз основа на договор за покупко-продажба. С окончателно решение №.174/20.11.2013г. по г.д.№.20134100101153/13 Окръжен съд Велико Търново е оставил предявените по реда на чл.435 ал.4 ГПК жалби без уважение. Посочил е, че действията на ЧСИ по насочване на изпълнението към 1/2ид.ч. от спорния имот и изнасянето й на публична продан са законосъобразни, тъй като: в полза на взискателя е постановено влязло в сила решение по чл.135 ЗЗД, с което е обявена относителна недействителност на сделката, с която имотът е прехвърлен на двамата жалбоподатели; исковата молба по това производство е вписана преди постановлението за възлагане на праводателя на жалбоподателите и преди нотариалния акт, с който те са придобили имота; съгласна чл.135 ЗЗД недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността, респективно, обявената недействителност е противопоставима на правата, които трети лица са придобили след вписването на исковата молба – поради което и правата на жалбоподателите не могат да бъдат противопоставени на взискателя. При тези обстоятелства е обосновал извод, че към момента на вписване на възбраната процесният имот, спрямо който е било насочено изпълнението, е бил собственост на длъжника по изпълнението М. С., и съгласно чл.435 ал.4 ГПК жалбата е неоснователна.
На 13.01.2014г. ищците Д. М. С. и Х. М. С. са предявили срещу М. Х. С. и К. Д. В. настоящия иск по чл.440 ГПК, конкретизиран по-горе – с твърдения, че към момента на предявяването му не владеят имота; за обезпечаването му изпълнителното производство по и.д.№.576/13 по описа на ЧСИ В. Г. е било спряно.
Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ал.1 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
Изложението не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въпросът дали от твърденията в исковата молба се определя интереса на ищеца от предявяване на иск не е бил обсъждан от въззивния съд, респективно той не е излагал мотиви в тази връзка. Същевременно, доколкото е намерил частната жалба за неоснователна, е обосновал този извод именно с изложените в исковата молба твърдения на ищците от къде произтича тяхното право на собственост /а не е обсъждал събрани по делото доказателства/ – поради което и не е процедирал в отклонение от задължителната практика на ВКС /че правният интерес се определя от твърденията на ищеца в исковата молба/. При тези обстоятелства изведеният въпрос не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, респективно не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Само за пълнота следва да се посочи, че защитата на третите лица, чиито права са засегнати от твърдяно незаконосъобразно изпълнително производство, бива два вида – в зависимост от това дали към момента на налагане на възбраната /към който се извършва проверката за собствеността/ те владеят имота или не. Ако към този момент те владеят имота – могат да се защитят по реда на чл.435 ГПК – като обжалват действията на съдебния изпълнител. Ако към този момент те не владеят имота, защитата им е по реда на чл.440 ГПК – чрез отрицателен установителен иск, с който отричат, че правото, обект на изпълнението, принадлежи на длъжника. Касае се за два алтернативни способа на защита, като третото лице не разполага с право да избира – дали да защити правата си чрез иск или чрез жалба, или да използва и двете. Допустим е само този способ, за приложението на който са налице съответните предвидени в процесуалния закон предпоставки. В разглежданата хипотеза не се спори, че жалбоподателите са упражнили правото си да се защитят по реда на чл.435 ГПК – като именно предвид твърденията им, че владеят имота, жалбата им е била намерена за допустима и разгледана по същество. Твърдението им в настоящата исковата молба – че понастоящем /т.е. към момент, следващ по време релевантния за допустимостта на иска по чл.440 ГПК/ не владеят имота, не би могло да обоснове, вкл. с оглед посоченото по-горе и използвания вече път за защита, допустимост на производството, образувано по подадения иск с правно основание чл.440 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Великотърновски окръжен съд №.18/14.01.15г. по г.д.№.1192/14.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: