О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1380
С. 05.12.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 896 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа касационната жалба на И. П. С. от [населено място] против въззивно решение № 390 от 20.06.2012г. по в.гр.д.№ 451/12г.на Русенски окръжен съд,с което е отменено решение № 117 от 21.01.12г.по гр.д.№ 6893/11г. на Р. и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен като неоснователен предявения от И. П. С. против [фирма] [населено място] иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000евро неустойка по сключен договор за строителство от 29.08.2007г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 12.08.2011г.
В. съд е приел,че сключения между страните на 29.08.07г. договор е със смесен характер,като съчетава елементи на предварителен договор по чл.19 ал.3 от ЗЗД и договор за строителство. Като е тълкувал клаузите му по т.5,7,10,6 и 3 и е преценил връзката му с друг,сключен на 29.11.07г.предварителен договор по чл.17 ал.3 от ЗУТ, е приел, че бъдещата сграда,предмет на договора от 29.08.07г.е следвало да се построи върху създадения по реда на чл.17 ал.3 от ЗУТ съсобствен имот. Според съдът срокът за изготвяне на идейните проекти по т.3 от договора от 29.08.07г.,за който е предвидено,че започва да тече от подписването на договори със всички съсобственици – не е започнал да тече за ответника, защото по делото не били представени доказателства за сключване на такива договори със всички съсобственици и след като не били представени – такива нямало.В. съд е преценил условието по т.3 като отлагателно. Счел е,че от него зависи изпълнението на условията по т.4 и т.6 и тъй като неосъществяването му не може да се вмени във вина на ответника – предявеният иск е неоснователен,поради липса на неизпълне-ние от негова страна.Отделно е счел уговорката между страните по т.6 от сключения предварителен договор за нищожна като противоречаща на закона /сключена във вреда на трето лице,което не е страна по договора, противоречаща на принципа на договорна автономия/. Така постановения въззивен акт е постановен въз основа на възражения, които за първи път са били заявени във възивната жалба.Представеният от ответника отговор на исковата молба е бил бланкетен, а в съдебно заседание представителят му само е твърдял,че не е налице неизпълнение,без да излага доводи.
При тези данни- касаторът представя изложение и сочи като основа-ние за допустимост на подадената касационна жалба нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, по поставен въпрос – следва ли въззивният съд да се произнася по правоотлагащо възражение,което противната страна не е релевирала своевременно.Счита,че същия е решен в противоречие с практика на ВКС,постановена по реда на чл.290 от ГПК,която цитира – решения № 440 от 12.04.10г.по гр.д.№ 1460/10г.на ІІІ г.о., № 549 от 29.10.10г.по гр.д.№ 56/10г.на ІV г.о., № 111 от 8.10.10г.по т.д.№ 1068/09г. на І т.о., № 153 от 1.08.11г.по гр.д.№ 39/11г.на ІІ г.о. Поставя и въпроса: следва ли въззивният съд да приеме за недоказан факт/че не са сключени договори за строителство с всички съсобственици,страни по договора по чл.17 ал.3 от ЗУТ/ без да е изготвил доклад по делото и да е разпределил доказателствената тежест за този факт,при положение,че това не е било направено и от първоинстанционния съд.В тази връзка се позова на постановени по реда на чл.290 от ГПК решения № 138 от 25.03.11г.по гр.д.№ 1127/10г.на ІVгр.о., № 385 от 18.04.12г.по гр.д.№ 1538/10г.на І гр.о. и № 307 от 20.03.12г.по гр.д.№ 284/11г.на ІІ гр.о., на които счита,че въззив-ното противоречи. Поставя и въпроси,касаещи правилността на постановения въззивен акт,каквито са тези за :1.кои са всички собственици пи смисъла на чл.3 от договорите за строителство от 28.08.07г. и от 29.08.07г. – дали това са само собствениците на УПИ Х-4747 или собствениците,страни по предварителния договор по чл.17 ал.3 от ЗУТ /като се има пред вид,че последният не е бил сключен по време на сключване напървите два/, 2.за наличието на вина за неизпълнението на задължението на [фирма] по т.6 от договора и 3.нищожна ли е уговорката по т.10,а ако отговорът е положителен какъв е видът й. Поставя и въпроса – от какъв характер следва да е непредвиденото или непредотвратимото събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора,за да обоснове приложението на чл.306 ал.1 от ТЗ, което според касатора е специалното правило, изключващо приложението на чл.81 ал.1 от ЗЗД и което само би могло да изключи отговорността. Всички тези въпроси също счита,че са решени в противоречие с практика на ВКС,постановена по реда на чл.290 от ГПК,която цитира.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от против-ната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Първите два от поставените от касатора въпроси, съставляват годно общо основание за допустимост,доколкото са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд. По тях следва да се допусне касационно обжалване,защото въззивният съд ги е разрешил в противоречие с цитираната от касатора практика,съгласно която преклудирането на процесуалните права на ответника настъпва с изтичане на срока за отговор /реш.№ 111 от 8.10.10г. и № 549 от 29.10.10г./, в закона,в чл.266 ал.1 от ГПК е установена забрана за нови фактически твърдения и доказателства във въззивното производство, които страните са могли да посочат в първоинстанционното /реш. № 153 от 1.08.11г./, въззивният съд допуска съществено процесуално нарушение,ако при неточен доклад на първоистанционния съд,не изготви собствен такъв и не се произнесе служебно по допустимостта на постановеното от първата инстанция решение /реш.№ 138 от 25.03.11г./
По останалите поставени въпроси,съгласно приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване не следва да се допуска,защото те по същността си са доводи за неправилност на постано-вения въззивен акт,касаят възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и начина,по който са обсъдени събраните по делото доказателства.Доколкото съставляват основания по чл.281 т.3 от ГПК,те могат да бъдат обсъждани след допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 390 от 20.06.2012г. по в.гр.д.№ 451/12г.на Русенски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора И. П. С. от [населено място] 7013 [улица] бл.”М.”вх.В ет.5 ап.15, че следва в 7-дневен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата от 25лв./двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса за разглеждане на подадената касационна жалба и да представи квитанцията в съда.В противен случай касационната жалба ще бъде върната.
СЛЕД представяне на бележка за внесената такса делото да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.