О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1024
С. 08.10.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3828 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Е. И. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение от 21.02.2014г. по в.гр.д.№ 11073 по описа за 2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІІ-86-81 от 10.05.2013г. по гр.д. № 8103/2012г.на Районен съд София в частта, касаеща предоставянето на ползването на семейното жилище на съпругата и осъждането на съпруга да освободи и предаде владението му, а е отменено същото решение в частта, касаеща вината и вместо това е постановено друго, с което е прието че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на съпругата и са присъдени следващите се разноски.
В приложеното към жалбата изложение са посочени основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК по следните поставени три въпроса : 1. Когато страна ответник в бракоразводен процес заяви, че желае брака да бъде запазен и като алтернативна позиция посочи, че ако съда прецени, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, то да приеме, че вината е на другия съпруг, достатъчно ли е да посочи доказателства за тази вина, без да предявява конкретни брачни основания по смисъла на чл.322 ал.3, във вр.с ал.1 от ГПК?
2.Следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства за вината, включително признанието на родено дете от извънбрачна връзка, което обстоятелство е било прието за безспорно от първоинстанционния съд, без това обстоятелство изрично да е въведено като основание за дълбоко и непоправимо разстройство на брака? и
3.Налице ли е тъждество между основание за дълбоко и непоправимо разстройство на брака по смисъла на чл.322 ал.3, във вр.с ал.1 от ГПК и брачно провинение?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорва както нейната допустимост, така и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Спорът е висящ само десежно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В. съд е обосновал извода си, че тя е на съпругата главно с аргумента, че в качеството й на ответник – при изразяване на становището си, когато е поискала да се обяви вина на съпруга-ищеца, тя не е посочила конкретни брачни основания. Досежно установените по делото факти, че страните са във фактическа раздяла от 6-7 години, през който период съпругът живее с друга жена и заедно имат дете, което е на 6 години, въззивният съд е посочил, че те не могат да се вземат пред вид при преценката за брачната вина, защото не са изрично наведени като основание от противната страна. Съдът е мотивирал извода си за вина на ответницата, с оглед посочените от ищеца доказателства, съгласно които тя е изгонила съпруга си от семейното жилище, изхвърлила е дрехите му на боклука, не му е позволявала да се среща с децата, поради което той е бил принуден да ходи при съседи, за да ги види през терасата или да ги причаква, за да може да се срещне с тях.
При тези мотиви, касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по първите два поставени от касатора въпроса, защото са от значение за изхода на спора, свързани са с решаващите мотиви на въззивния съд, по тях няма установена практика и решаването им е свързано с преценка на закона и изследване на точни яму смисъл.
По последния поставен въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е свързан с решаващите мотиви на съда и е без значение за конкретния спор, доколкото законодателят не употребява израза ”брачно провинение”, а „основание за дълбокото и непоправимо разстройство на брака” /вж.чл.322 от ГПК/.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от о21.02.2014г. по в.гр.д.№ 11073 по описа за 2013г. на Софийски градски съд в обжалваната му част.
К. следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/ и да представи документ за това в канцеларията на съда в 7-дневен срок от получаване на съобщението, след което
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.