О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1093
С. 06.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 547 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Държавно Горско стопанство С.,представлявано от директора Г.,чрез процесуалния представител – юрисконсулт Л. против въззивно решение № 127 от 1.03.2011г. по в.гр.д. №29/2011г.на Софийски окръжен съд,с което е отменено решение № 158 от 10.12.2010г. по гр.д.№ 262 по описа за 2010г. на Районен съд Своге и вместо това е постановено друго,с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос,който се свежда до следното– при положение,че няма законово установена форма за извършване на подбор,задължението на работодателя е да установи,че го е извършил съобразно установените в закона и евентуално от него критерии и преценката му за качествата на участващите в подбора,която е по целесъобразност не подлежи на съдебен контрол – то тогава съставлява ли основание за незаконосъобразност на извършения подбор обстоятелството, че работодателят не е изложил отделни мотиви за всеки един от участващите в подбора/при положение,че е изложил подробни мотиви, защо счита,че следва да бъде съкратен съответния работник/. Касаторът се позовава на две решения – по едно на ВКС/без задължителен характер/и на САС,като твърди,че даденото в тях разрешение по така поставения въпрос противоречи на приетото от въззивния съд.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че извършеният от работодателя подбор е незаконосъобразен,защото „липсват данни за това да е преценена работата на всяко едно лице, участвало в подбора поотделно”.Посочил е,че „в протокола за подбор са посочени служителите,между които той е извършен”, но като определящо е преценено,че „не е дадена оценка въз основа на изброените критерии за всеки от тях”.
Така даденото от въззивния съд разрешение на поставения от касатора въпрос е в противоречие с приетото в цитираните от касатора две решения /№ 82 от 20.02.2006г.на ІІІ г.о.на ВКС и от 7.01.2008г.по гр.д.№ 617/07г. на САС/,съгласно които – при положение,че няма данни за преднамереност на комисията при извършване на подбора,право на работодателя е да определи кой работи по-добре,като не подлежи на съдебен контрол правото му фактически да преценява работата на включените в подбора.
Горното мотивира настоящия състав да приеме,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане до касационно обжалване,поради което Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 127 от 1.03.2011г. по в.гр.д. №29/2011г.на Софийски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора,че в 7-дневен срок от получаване на съобщението следва да ВНЕСЕ по сметка на ВКС сумата от 80в./ осемде-сет лева/,представляваща държавна такса за разглеждане на подадената жалба и да ПРЕДСТАВИ вносната бележка по делото,след което ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.