О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1158
С. 18.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 689 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място],представлявано от управителя Й., чрез процесуалния представител адвокат Р. против въззивно решение № 129 от 9.03.2012г. по в.гр.д. № 86/2012г.на Русенски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 2104 от 23.11.2011г. по гр.д.№ 4142 по описа за 2011г. на Районен съд Русе в частта,в която е отхвърлен като неоснователен предявения иск в размер над 2 127.22лв.до разликата до 5 010лв.и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставен въпрос за начина,по който следва да се определи дължимото от работника обезщетение при неизпълнение на поето задължение по чл.234 ал.3 изр.1 от КТ в случай,че страните с трудовия договор са уговорили конкретен размер на компенсацията.В жалбата се твърди,че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 272 от 5.10.2011г.по гр.д.№1637/10г.на ІІІ г.о.на ВКС,тъй като независимо,че е възприет използвания от ВКС подход – размерът на обезщетението да се определи след приспадане на изпълнената част от договора за повишаване на квалификация/обучение/ – въззивният съд не е с съобразил посоченото в решението уточнение,че този механизъм може да се приложи само в случай,че страните не са уговорили конкретен размер на компенсация.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорват и допустимостта, и основателността й
К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд,състав на Трето граждан-ско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че ответникът не е изпълнил задължението си по чл.5 от договора за повишаване на квалификацията – да остане на работа в дружеството в уговорения тригодишен срок от датата на влизане в договора в сила,поради което са налице предпоставките на чл.14.1 от трудовия договор и чл.8 от договора за повишаване на квалификацията,за ангажиране на отговорността му за възстановяване на разходите за допълнителната квалификация.При определяне на размера им – съдът е съобразил направеното възражение за прекомерност и независимо,че в договора е уговорен размер от 5 000евро е приел,че следва да се присъди сумата 2 127.22лв.,изчислена съобразно установените реално направени от работодателя разходи за обучение/4 802.70лв./и при съобразяване на обстоятелството,че ответникът е отработил 1г. и 8месеца и дължи обезщетение за оставащите 1г.и 4месеца.
Съпоставката между така изложените мотиви на въззивния съд и посоченото от касатора решение по гр.д.№1637/10г.на ІІІ г.о.на ВКС – сочи, че разгледания в последното случай не е идентичен с настоящия и съответно това решение не може до обоснове основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК./В цитираното решение е разгледан случай,в който поетото от работника задължение е било да възстанови на работодателя всички направени разходи,включително и „средствата,изразходвани за обучението”,които не са били конкретизирани, което е наложило съдът да ги преценя съобразно”целта на договора,обичаите в практиката и добросъвестността”/. В настоящия случай – още при подписването на трудовия договор работникът е бил наясно и подписвайки го се е съгласил, че ако реши да го прекрати”в срок до 3 години от датата на влизането му в сила”,той „дължи обезщетение в размер на 5 000евро,което представлява стойността на неговото обучение”/т.14.1.от сключения между страните трудов договор/.
Независимо от горното,по поставения в касационната жалба въпрос- за начина,по който следва да се определи дължимото от работника обезщетение при непълно неизпълнение на поето задължение по чл.234 ал.3 изр.1 от КТ в случай,че страните при подписване на трудовия договор са уговорили конкретен размер на обезщетение – следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.По така поставения въпрос няма изрична законодателна уредба и липсва практика,а същия е от значение пред вид съвременните обществено-икономически и пазарни условия и отношения.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 129 от 9.03.2012г. по в.гр.д. № 86/2012г.на Русенски окръжен съд.
ДАВА 7-дневен срок на касатора да внесе държавна такса в размер на 58лв./петдесет и осем лева/за разглеждане на касационната жалба и да представи вносната бележка в деловодството на ВКС,след което ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.