О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
С. 20.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1198 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби – първата от [фирма] [населено място],представлявано от управителя И.,чрез процесуалния представител адвокат Т. и втората – от П. Х. А.,С. Н. Д. и Х. Н. Д.,чрез процесуалния представител – адвокат Щ. против въззивно решение от 7.04.2011г.,изменено с решение от 4.07.11г. по в.гр.д. № 87/2011г.на Шуменски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 116 от 7.07.2010г. по гр.д.№ 2445 по описа за 2009г. на Районен съд Шумен в частта,с която е осъдена [фирма] да заплати на наследниците на Н. А.,починал на 18.12.07г.в резултат на трудова злополука на 14.12.07г.обезщетение за неимуществени вреди както следва – за П. Х. А.-1 868лв.,а за С. Н. Д. и Х. Н. Д.- по 60 000лв.,ведно със законната лихва,считано от 18.12.07г,,отменил е първоинстанционния акт в частта,в която [фирма] е осъдено да заплати на П. Х. А. сумата от 125 579.39лв.-обезщетение за претърпени имуществени вреди,изразяващи се в пропусна-ти ползи,вследствие загуби на доходи за издръжка на семейството за периода 18.12.2007г.-31.12.2029г.от починалия й съпруг и е отхвърлил така предявения иск и е присъдил следващите се разноски.
Като основание за допустимост касаторът [фирма] [населено място] се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК по поставения въпрос за размера, до който дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да възлиза,за да е справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Позовава се на общо осем решения на СОС,Б.,С.,ВАС, КОС, С. и В.,които обаче не съдържат отбелязване да са влезли в сила.
Като основание за допустимост касаторите П. Х. А.,С. Н. Д. и Х. Н. Д. се позовават на нормата на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,като поставят два въпроса.Първият е за справедливия размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД,като се твърди,че е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.11 от ППВС №4/1968г. Наличието на противоречива практика на съдилищата по този въпрос обосновава с приложено решение на Русенски районен съд,което няма отбелязване да е влязло в сила.
Вторият поставен въпрос е : Подлежи ли на обезщетяване по реда на чл.200 от КТ като пропусната полза/бъдеща имуществена вреда/ -загубата на доход за задоволяване на потребностите на семейството,в резултат на настъпилата вследствие на злополуката смърт на съпруга.Ако отговорът е положителен –как следва да се определели размера й и дали това право принадлежи само на лицата,които са били издържани или имат право на издръжка по закон от пострадалия/както е прието за непозволеното увреждане в т.ІІІ от ППВС № 4/25.05.1961г.на Пленума/.
Срещу касационната жалба на физическите лица е постъпил отговор от [фирма],с който се оспорва основателността й.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта им,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че за да бъдат обезщетени понесените от наследниците на починалия в резултат на настъпилата на 14.12.2007г.трудова злополука неимуществени вреди, следва работодателят да заплати на съпругата 50 000лв.,а на децата му по 60 000лв.При определяне на размера на обезщетението съдът се е мотивирал с изключително близките отношения,сплотеността на семейството, възрастта на пострадалия/47г./,който е бил физически здрав и стожер на останалите,факта,че смъртта му е била шокираща и изключително травмираща за членовете на семейството.В. съд е приел,че по реда на чл.200 от КТ могат да се обезщетяват претендираните в случая пропуснати ползи,но е отхвърлил иска като недоказан,пред вид обстоятелството,че съпругата на пострадалия не е установила тя да е била издържана от съпруга си или на нея да й се е дължала издръжка по реда на СК. Напротив- тя е в трудоспособна възраст,без по делото да са налице данни,че страда от заболяване,което не й позволява да полага труд или че не разполага със собствени доходи.
При тези мотиви – настоящият състав намира,че не следва да следва да бъда допуснато касационно обжалване по първия поставен въпрос/в двете касационни жалби/. Въпросът за начина,по който следва да се определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,за да бъде справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД е многократно изясняван. Критериите и съдържането на понятието ”справедливост”са посочени в Постановление № 4 от 23.12.1968г.на Пленума на ВС, което не е загубило актуалността си.В случая-въззивният съд,освен че е съобразил всички съотносими факти, е изпълнил и задължението си –да посочи обстоятелствата,обосноваващи присъдения от него размер. Следва да се посочи,че съгласно цитираното Постановление –преценката за всеки отделен случай е индивидуална и зависи от конкретните му особености. Именно поради спецификата на всеки отделен случай и различните обстоятелства,които следва да бъдат отчетени при определяне на размера на следващото се обезщетение за причинените вреди -не може да бъде споделена тезата на касаторите за противоречиво произнасяне от съдилищата по така поставения въпрос. В тази връзка следва да се посочи, че не съществува идентичност между настоящия случай/във връзка с което е постановен въззивния акт / и случаите,описани в цитираните решения. Съгласно дадените разяснения в т.3 от Тълкувателно решение №1 от 2009 г.на Общото събрание на ТК и ГК на ВКС – практиката на съдилищата се формира от влезли в сила съдебни решения,а в случая нито едно от представените от касаторите не съдържа подобно отбелязване.
Следва обаче да се допусне касационно обжалване по втория поставен въпрос в касационната жалба на физическите лица.Този въпрос освен,че е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, изисква да се тълкува закона и да се извърши преценка съобразно действащите обществени и икономически условия,както и уеднаквяване на практиката.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 7.04.2011г.,изменено с решение от 4.07.11г. по в.гр.д. № 87/2011г.на Шуменски окръжен съд.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.