О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 687
С. 27.05.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2187 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. П. С. и П. В. К. – двамата от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № ІV-47 от 17.12.13г. по в.гр.д.№ 2145 по описа за 2013г. на Бургаски окръжен съд, с което изцяло е отменено решение № 1466 от 19.08.13г. на Бургаски районен съд и вместо това е постановено друго, с което са осъдени на основание чл.55 от ЗЗД, във вр.с чл.87 ал.3 от ЗЗД К. П. С. и П. В. К. да заплатят на [фирма] [населено място] подробно описани суми, в общ размер от 60 891.51лв., представляващи стойността на извършени довършителни работи по договор за строителство от 1.11.2004г. и анекс към него от 19.12.2006г., лихва в общ размер на 2 800лв., ведно със законна лихва за забава, считано от 19.12.2011г. и са присъдени следващите се разноски.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищецът точно и в пълен обем е изпълнил поетите от него строителни задължения, касаещи уговорените между страните довършителни работи, съгласно сключения договор и анекс към него. Независимо, че не е изпълнил задължението си за предаване на сградата на собствениците за обитаване с акт обр.№16, съдът е счел, че към момента на връчване на уведомлението за разваляне на договора /12.07.2011г./, той е изправна страна. Мотивирал се е с факта, че причината за това неизпълнение /не е в него като изпълнител/, а е във възложителя, който не е оказал необходимото съдействие за осигуряване участието на проектантите, които да подпишат актовете за предаване на обекта и да дадат становище, за осигуряване на първична документация за извършените строително монтажни работи от предходния изпълнител и да осигурят измазването на калканната стена. Съдът е счел, че решаващо за неизпълнението на ищеца, е неизправното поведение на противната страна, която и след отправената към нея покана в предоставения й срок, не е изпълнила поетите задължения, поради което сключения договор е бил развален по нейна вина. След развалянето – за ищеца е възникнало правото да претендира стойността на реално извърше-ните от него довършителни работи. Като неоснователно е преценено направеното от противната страна възражение за прихващане, поради липса на насрещни задължения на двете страни, за които да е възможно да се изследва дали са изискуеми и ликвидни по смисъла на чл.103 от ЗЗД.
При тези мотиви, касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК като основание за допустимост на подадената касационна жалба по следните поставени въпроса:
1.Налице ли са предпоставките за прихващане на вземанията по договора с други суми за извършени СМР, след като и двете престации са осъществени преди разваляне на договора? 2.Дължи ли въззивния съд /след като отменя първоинстанционното решение/ произнасяне по заявеното с отговора възражение за прихващане и ако дължи пропускът му съставлява ли съществено процесуално нарушение? 3.Дължи ли ищеца по искове с правно основание чл.55 от ЗЗД връщане на платените суми като последица от разваления договор?, 4.При положение, че сградата,чието довършване е договорено между страните, е обитаема от пет години, неизпълнението на задължението за съдействие, не е ли незначителна с оглед интереса на кредитора?, 5.Длъжен ли е съда служебно да изследва въпроса за незначителността на неизпълнението, както и въпроса за съотношението между изпълнената и неизпълнената част от договора съгласно чл.87 ал.4 от ЗЗД? и 6. Съставлява ли неизпълнение от страна възложителя на поетите от него задължения, факта, че не е осигурил подписи на трети лица, след като надлежно е упълномощил изпълнителя да го представлява пред тях? Позовава се общо на осем постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС, без нито едно от тях да е постановено по идентичен на някой от сега поставените въпроси, както и на ТР № 122 от 1.12.1986г.на ОСГК относно невъзможността съда да се произнася служебно за връщане на разменените престации следствие разваляне на договора и на П.-ление № 3 от 29.03.1973г.по гр.д. № 2/73г.на Пленума на ВС, съгласно което преценката дали частичното неизпълнение е незначително с оглед интереса на кредитора зависи от обективните дадености, като в хипотеза когато задължението е за построяване на жилище, преценката по чл.87 ал.4 от ЗЗД следва да се извърши на основата на това дали действително се предава жилище или нещо друго, и ако се предава жилище дали при построяването му е допуснато такова отклонение от договореното между страните, че то не може да удовлетвори нуждите на кредитора, като следва да се има пред вид дали допуснатите отклонения са отстраними или не.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който оспорват както допустимостта, така и основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:
С оглед изложените мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав счита, че по нито един от поставените от касатора шест въпроса касационно обжалване не следва да се допуска, доколкото нито един от тях не е правен, а са фактически – касаят преценката на конкретните факти по спора, ангажираните по делото доказателства и правилността на тяхната интерпретация от съда. Дали са налице предпоставките за прихващане, дали съдът се е произнесъл по възражението за прихващане и ако не е, дали пропускът му съставлява съществено процесуално нарушение, дали връщането на платените суми е последица от разваляне на договора, дали след като сградата е обитаема, неизпълнението на задължението за съдействие е незначително с оглед интереса на кредитора, приложил ли е съда чл.87 ал.4 от ЗЗД? и дали неосигуряването на подписи на трети лица е неизпълнение от страна възложителя на поетото задължение – са все въпроси, които налагат обсъждане правилността на въззивния акт, прецен-ка на начина на възприемане на фактическата обстановка от страна на въззивния съд и обсъждане на събраните по делото доказателства, каквито съгласно приетото в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС – в настоящата фаза касационната инстанция не може да извършва. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281 от ГПК.
Липсата на поставен от касатора правен въпрос, изключва възможността за наличие и на посоченото от касатора специално основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Цитираните решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК, както и ТР № 122 и Постановление № 3/73г. са неприложими, защото не са постановени по идентични на сега поставените въпроси и съответно даденото разрешение от въззивния съд не им противоречи /вж. т.2 ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК/.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІV-47 от 17.12.13г. по в.гр.д.№ 2145 по описа за 2013г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.