О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
С. 28.03.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 81 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [община], представлявана от кмета Я.,чрез процесуалния предста-вител адвокат М. против въззивно решение № 284 от 14.08.12г. по в.гр.д. № 665/12г.на Пернишки окръжен съд,с което е потвърдено решение №299 от 17.05.12г. по гр.д.№429 по описа за 2012г. на Районен съд Перник с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос: следва ли работодателят да е установил,че е настъпила обективна необходимост от промяна на изискванията за образование за заеманата длъжност,за да се счете,че е законосъобразно извършено на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ уволнение? Позовава се на шест решения на ВКС,три от които са постановени по реда на чл.290 от ГПК.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е възприел извода на първата инстанция за „липса на доказателства за наличие на обективна необходимост от промяна на образованието и образователния ценз за заемане на длъжността” изпълнителен директор на Общински комплекс „Дворец на културата” в степен висшо икономическо образование или висше магистър специалност ”право”.Като е счел,че новите изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика нямат връзка с характера на изпълняваната работа за длъжността на ищеца,съдът е счел,че е налице злоупотреба с права от страна на работодателя, извършил уволнението в нарушение на принципа за добросъвестност по чл.8 ал.1 от КТ.
При тези мотиви,по поставеният от касатора въпрос,който е от значение за решаването на спора/като е свързан с решаващите мотиви на съда/, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Същият е възможно да е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителна практика на ВКС,обективирана в решение № 8 от 28.01.10г.по гр.д. №598/09г.на ІІІ г.о.на ВКС,съгласно която незаконосъобразно би било уволнение, при което от „данните по делото се установява по несъмнен начин,че въведените нови изисквания не са обосновани по никакъв начин и нямат връзка с характера на работата на съответната длъжност,тоест става въпрос за фрапиращо несъответствие между логично относимите изисквания за заемане на определена длъжност и въведените нови такива от работодателя”.
С оглед на изложеното, като счита,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 284 от 14.08.12г. по в.гр.д. № 665/12г.на Пернишки окръжен съд.
УКАЗВА на касатора,че в 7-дневен срок от получаване на съобщението следва да ВНЕСЕ по сметка на ВКС сумата от 206 лв. /двеста и шест лева/,представляваща държавна такса за разглеждане на подадената жалба и да ПРЕДСТАВИ вносната бележка по делото,след което ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.