О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 766
С. 19.06.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3267 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. В. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 23 от 4.02.2013г. по в.гр.д. № 8 по описа за 2013г. на Ямболски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 695 от 26.11.2012г. по гр.д.№ 1421/12г. на Ямболски районен съд,като е отхвърлен предявения иск за приемане за установено, на основание чл.422 от ГПК, че в полза на А. В. А. съществува вземане по отношение на бившата му съпруга Т. Б. Д. за сумата от 11 987.04лв.,съответстваща на ? ид.ч.от солидарно поети от страните като съпрузи задължения по сключени по време на брака им договори за кредит от 21.11.06г.и 1.06.07г.,ведно с лихвата за забава, считано от 20.03.2011г. и разноски в размер на 1 139,за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 782/12г. на районен съд Я..
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по следните поставени въпроси, касаещи солидарната отговорност на съпрузите,предвидена в чл.25 ал.2 от СК/отм./,сега чл.32 ал.2 от СК: 1.Автоматично ли възниква тази отговорност при условие,че единият съпруг е кредитополучател и договорите за кредит са сключени по време на брака, 2.Какво е смисловото съдържание на понятието „задоволяване на нуждите на семейството” по смисъла на чл.25 ал.2 от СК/отм/, 3.Закупуването на недвижими имоти по време на брака представлява ли „семейна нужда” и 4.По предположение за влошени отношения между съпрузите може ли съдът да приема за недоказан релевантния факт за влагане на сумите от кредитите за семейни нужди.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който оспорва основателността й.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане,Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си,въззивният състав е приел за недоказано твърдението,че сумите по изтеглените от ищеца по времена брака му с ответницата три броя кредити на обща стойност от 37 000лв.са използвани за семейни нужди.Счел е за установено от приетите по делото гласни и писмени доказателства,че с парите ищецът е закупил недвижими имоти на свое име,част от които страните са поделили,а друга са продали. Посочил е, че кредитите /теглени на 21.11.06г.и на 1.06.07г./ са получени от ищеца по време, когато страните са били във влошени отношения, тъй като през месец октомври те вече са били във фактическа раздяла,а бракът им е прекратен на 1.02.2008г.
Безспорните факти по делото са следните:
Страните са бивши съпрузи, сключили брак на 7.12.91г.,който е прекратен с решение № 108 от 1.02.08г. по гр.д.№ 1655/08г. на Я. поради вина на съпругата.
С представени три броя договори за банков кредит /един от 21.11.06г.за 7 000лв.и два от 1.06.07г.за 10 000лв.и 20 000лв./ ищецът е установил, че по време на брака е получил от Б. Д. Я. сумата от 37 000лв. Съгласно заключението на приета по делото експертиза – към датата на развода /1.02.08г./ остатъкът от задължението по кредите е било 34 743.08лв. Кредитите са погасявани ежемесечно от ищеца,който към датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.03.12г. е заплатил 48 месечни вноски в размер на 23 974.08лв.
С гласни доказателства/ показанията на свидетелите И.-приятел на ищеца и Ж.-състудентка на ответницата/, е установено,че страните са имали семеен бизнес с недвижими имоти, продавали са апартаменти и земи,във връзка с което постоянно са имали нужда от пари,което е наложило да се вземат заеми. През 2007г.са започнали да изкупуват земи. Според първия свидетел парите са отишли още и за ремонт на семейното жилище на страните, в което са направени подобрения „с мебели” и други „хубави неща”. В този смисъл са и обясненията на ищеца, който по реда на чл.176 от ГПК твърди, че парите от кредитите са били за частичен ремонт на семейното жилище /2000лв./ и за закупуване на земя в размер на 700 дка чрез „Фонд Земеделие”, която разделили по равно.
Ответницата не е подала отговор на исковата молба в законоустановения срок.Съдът е оставил без уважение направено от нея искане за възстановяване на срока за подаване на отговор по чл.131 от ГПК
При тези факти, с оглед представеното изложение и съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС,следва да се приеме,че всички поставени от касатора въпроси,доколкото са от значение за изхода по конкретното дело /свързани са с решаващите мотиви на въззивния съд/,съставляват годно общо основание за допустимост.
Касационно обжалване следва да се допусне по втория и третия от тях на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, доколкото са разрешени от въззивния съд в противоречие с установена по реда на чл.290 от ГПК практика на ВКС. С решение № 211 от 23.07.2012г. по гр.д.№ 177 /11г.на ІV г.о. на ВКС е прието,че с оглед установената в чл.127 ал.1 от ЗЗД презумция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници – когато е поето солидарно задължение се предполага, че длъжниците са се облагодателствали в равна степен.При оборване на презумцията за равна задълженост, важно доказателствено значение имат изявленията на страните, тъй като те очертават предмета на доказване и съставляват признания за факти, които следва да бъдат ценени от съда с оглед всички обстоятелства по делото.Когато солидарните длъжници са съпрузи, дори само един от тях да е получил заем, той трябва да заяви за какво е разходвана сумата. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. Ако това не бъде направено следва да се приеме,че сумата е разходвана и то за семейни нужди.
Съгласно решение № 342 от 4.01.2013г.по гр.д.№ 1358/11г.на ІV г.о. на ВКС – когато един от солидарните длъжници /бивш съпруг/ удовлетвори кредитор след прекратяване на брака,той придобива регресно право срещу другия съпруг,за да възстанови нарушеното имуществено равновесие. Дали е възникнала солидарна отговорност между бившите съпрузи е въпрос на конкретика за всеки отделен случай, в зависимост от това дали по време на брака е поето задължение за удовлетворяване нуждите на семейството. В сходен смисъл е и решение № 24 от 23.04.2013г. по гр.д.№ 308/12г.на ІV г.о. на ВКС.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 23 от 4.02.2013г. по в.гр.д. № 8 по описа за 2013г. на Ямболски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора А. В. А. от [населено място] [улица]бл.7 вх.В ет.23, със съдебен адрес: [населено място] [улица] ет.1 стоя 5-адвокат Д., че следва в 7 –дневен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 120лв. /сто и двадесет лева/ и да представи квитанция в деловодството,като в противен случай жалбата ще му бъда върната.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване след внасяне на таксата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.