О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
С. 12.04.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1714 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място],чрез процесуал-ния представител адвокат К. против въззивно решение № 61 от 22.06.2011г. по в.гр.д. № 142 по описа за 2011г. на Силистренски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 65 от 15.07.2009г. по гр.д. № 1534/2009г.на Силистренски районен съд,като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос за задълже-нието на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и ангажираните по делото доказателства и на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса – дали кореспонденция,извършена по електронна поща може да бъде ценена като годно доказателство.Излага доводи за неправилност на постановения въззивен акт поради незаконосъобразно преценка на обстоятелствата относно : преклудирането на срока за налагане на дисциплинарно наказание, относно основанията за налагане на наказанието и относно недоказаност на иска по чл.225 от КТ. Позовава се на т.19 от ТР №1/4.01.2001г.на ВКС, на две решения,постановени по реда на чл.290 от ГПК досежно приложението на чл.188 от ГПК/отм./,на едно – досежно предпоставките за уважаване на иска по чл.225 от ГПК и,както и на други две решения на ВКС,които са без задължителен характер. Приложени са и други две решения,постановени по реда на чл.290 от ГПК, които обаче са несъотносими,пред вид поставените в тях въпроси,касаещи събирането на доказателства по чл.266 ал.3 от ГПК и по чл.165 от ГПК /.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват както допустимостта,така и основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да счете за основателни предявените искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ, въззивният състав е приел,че от изброените от работодателя десет нарушения за девет наказанието е наложено след изтичане на преклузив-ния срок по чл.194 от КТ,а останалото едно нарушение не е достатъчно да обоснове извод за системност,съгласно посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.190 ал.1 т.3 от КТ.
При тези мотиви- поставеният от касатора въпрос във връзка с приложението на чл.235 от ГПК/преди чл.188 от ГПК/отм./ – е годно общо основание за допустимост съгласно приетото в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.Не е налице обаче посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като поставеният въпрос вече е изяснен в практиката. По него тя е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения /например – № 815 от 15.02.2010г.по гр.д.№ 1713/09г.на ІV г.о., № 331 от 19.05.2010г.по гр.д.№ 257/09г.на ІV г.о.,№ 298 от 28.04.2010г.по гр.д.№ 3972/08г.на ІV г.о./,като въззивният съд е постановил акта си съобразно законоустановеното си задължение – да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им В този смисъл са и посочените от касатора решения,на които въззивното не противоречи. В изпълнение на дадените разяснения в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г.по т.д.№1/09г.на ОСГТК на ВКС,съгласно които – в настоящата фаза съдът не обсъжда правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и не преценя начина,по който той е обсъдил събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав не би могъл да се произнесе по поставени въпроси във връзка с правилността на извода за преклудиране на срока за налагане на дисциплинарно наказание, за противоречието между ангажираните гласни и писмени доказателства по въпроса за основанията за налагане на наказанието и за това дали е недоказан иска по чл.225 от КТ.
По вторият поставеният от касатора въпрос/дали кореспонденция, извършена по електронна поща може да бъде ценена като годно доказателство/ – не следва да се допуска касационно обжалване,защото този въпрос въобще не е обсъждан от въззивния съд и той по никакъв начин не е обусловил изводите му,нито е свързан с предмета на спора. Липсата на годно общо основание за допустимост изключва необходи-мостта от обсъждане на специално такова.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 61 от 22.06.2011г. по в.гр.д. № 142 по описа за 2011г. на Силистренски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.