О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
С. 11.05.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 97 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. Г. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 4165 от 8.07.2011г. по в.гр.д.№ 3030 по описа за 2011г. на Софийски градски съд,с което е отменено решение № І-043-191 от 1.12.2010г. по гр.д. № 31284/2009г.на Софийски районен съд в частта по отхвърления иск за главницата за сумата над 3 715.70лв.до 4 715.98лв.и по отхвърления иск за лихви за сумата над 831.93лв.до 1 233.15лв. и вместо това е постановено друго,с което е признато за установено по искове с правно основание чл.415 ал.1, във вр.с чл.124 ал.1 от ГПК,че А. Г. К. дължи на [фирма] сумата от 1 000.28лв.,представляваща стойност на топлинна енергия за периода м.01.2005т.-м.04.2008г.за топлоснабден имот, находящ се в@@5@[жк]бл.955 вх.1 ет.9, абонатен № 334432, ведно със законната лихва върху общата сума от 4 715.98лв ,считано от 26.01.09г., а на основание чл.86 ал.1 изр.1 от ЗЗД и сумата от 401.22лв.,представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 26.03.06г.-4.02.09г., като в останалата част решението е оставено в села и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставени два въпроса : 1. плащанията за топлинна енергия представляват ли „периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.”в”от ЗЗД и 2.постановените по реда на чл.290 от ГПК решения имат ли задължителна сила за съдилищата.Според касатора по първия въпрос приетото от въззивния съд противоречи на постановено по реда на чл.290 от ГПК решение по т.д.№ 408/09г.на ІІ т.о., а по втория –на ТР № 1 от 19.02.2010г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че договорното качество с ответника е в резултат на неоспореното качеството на собственик на апартамент в сграда,в която ищецът през процесния период е подавал топлинна енергия за битови нужди.Ответникът като потребител на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация дължи стойността й,както и за общите части на сградата и начисляваната такса мощност,като общия размер на задължението му възлиза на 4 715.98лв. Относно направеното възражение за давност е посочил,че е приложим общия пет годишен срок.По повод решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК по т.д.№ 408/09г.на ІІ т.о.на ВКС,/на което районния съд се е позовал,за да обоснове извода си приложимост на три годишния давностен срок и на което сега касаторът се позовава/ – въззивният съд е посочил,че той „не намира,че решение по реда на чл.290 от ГПК е задължително за гражданските съдилища”.
Междувременно беше прието ТР №3/2011г.на ОСГТК,относно съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.”в”от ЗЗД, съгласно което – то се „характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,чийто падеж настъпва чрез предва-рително определени интервали от време,а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми,без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.В него изрично е прието,че вземанията на топлофикационните дружества съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания”.
При съпоставка с така изложените мотиви на въззивния съд на поставените от касатора въпроси – изводът е, че следва да се допусне касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,по първия поставен въпрос поради противоречие на постановения въззивен акт с цитираното ТР №3/2011г.на ОСГТК на ВКС.
Отделно – налице е основание за допускане на касационно обжалване и по втория поставен въпрос,тъй като по него постановеният въззивен акт противоречи на т.2 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която – изхождайки от целта и смисъла на уредбата на касационното производство, в обхвата на т.1 на чл. 280 ГПК/задължителна практика/ следва да бъдат включени и всички решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК по уеднаквяване на съдебната практика и за точното прилагане на закона и развитието на правото.Целта е ВКС да упражнява ефективен контрол върху въззивните решения, постановени в отклонение с вече уеднаквената съдебна практика, при осигурена възможност да бъде допуснато до касация всяко решение, постановено в отклонение с тази практика и разрешаване на правния спор в съответствие с нея.
Мотивиран от гореизложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4165 от 8.07.2011г. по в.гр.д.№ 3030 по описа за 2011г. на Софийски градски съд.
ДАВА 7-дневен срок на касатора да внесе държавна такса за разглеждане по същество на подадена касационна жалба в размер на 50лв.и да представи квитанцията в деловодството,след което ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.