2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1343
София, 29.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 1622/2009 година
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. а. п. срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 134 от 20.VІІ.2009 г. по гр.д.№ 309/2009 г., с което е отменено решението на Пловдивския окръжен съд от 20.І.2009 г. по гр.д.№ 1226/2007 г. в отхвърлената част на претенцията над присъдените 1600 лв обезщетение за претърпените неимуществени вреди на основание чл. 2 ал.1 т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и П. на РБ е осъдена да заплати на Ю. М. Д. от[населено място] още 28 400 лв до пълния предявен размер на претенцията му, ведно със законната лихва върху сумата начиная от 20.VІІ.2005 г. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи неоснователно завишен размер на присъденото обезщетение – т.е. нарушение на критерия за справедливост на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД, в противоречие с установената съдебна практика.
Ответникът по жалбата Ю. М. Д. чрез процесуалния си представител адв.А. А. от АК С. З. в отговора си по чл. 287 от ГПК поддържа, че жалбата е недопустима поради отсъствие на визираните в чл. 280 ал.1 от ГПК предпоставки за касационно обжалване.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. взе предвид следното:
Ищецът Ю. М. Д. е бил оправдан с влязла в сила на 20.VІІ.2005 г. присъда на Старозагорския районен съд по н.о.х.д.№ 1138/2002 г. по обвинения по чл. 142 ал.2 т.2 във връзка с ал.1 от НК и по чл. 152 ал.3 т.1 във вр. с ал.1 т.2 от НК, потвърдена от Старозагорския окръжен съд с решение от 2.ХІІ.2004 г. по внох д.№ 981/2004 г. и с решение № 680 от 20.VІІ.2005 г. по кнох д.№ 107/2005 г. на І нак.отделение на ВКС на РБ. По време на предварителното производство и на съдебното производство пред І инстанция той е бил с мярка за неотклонение задържане под стража близо 25 месеца, а обвинението е било поддържано за целия период на висящност на наказателното производство три години и 4 месеца. При така изяснените като продължителност неоснователно търпени от ищеца страдания във връзка с поддържаното обвинение за деяния, за които неправилно е привлечен към назакателна отговорност, Пловдивският апелативен съд в обжалваното с касационната жалба решение е приел, че те ще могат да бъдат репарирани със сумата 30 000 лв за неимуществени вреди по чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ.
От изложението към касационната жалба може да се приеме, че са релевирани доводи за произнасяне в обжалваното решение по материално правен въпрос относно критерия по чл. 52 от ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т.2 от чл. 280 ал.1 на ГПК. Приложени са и 2 решения и едно определение на тричленни състави на ВКС на РБ.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд. Повдигнатият от касатора въпрос обуславя крайното решение. Той обаче не е решен в противоречие с трайно установената съдебна практика. По начало съобразно разпоредбата на чл. 52 отЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че така поставеният въпрос е решен в противоречие на сочената съдебна практика и размерът на присъденото обезщетение е завишен, трябва да бъдат представени решения, при които по аналогични случаи са присъдени различни несъразмерно по-ниски обезщетения за неимуществени вреди. Приложените решения на ВКС не са за аналогични случаи на поддържани обвинения и престой с мярка за неотклонение “задържане под стража” с настоящия случай.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 134 на Пловдивския апелативен съд от 20.VІІ.2009 г. по в.гр.д.№ 309/2009 г. по жалбата на П. а. п.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: