О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
София 28.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 13 октомври две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 509/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Т. Т. от с. Г., приподписана от пълномощника му адв. С, срещу определение № 1* от 02.06.2009г., постановено по ч.гр.д. № 1113/2009г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането на Първомайския районен съд, 3 с-в, от 06.04.2009г. по ч.гр.д. № 60/2009г. с което е отхвърлено заявлението по чл. 410 ГПК на Н. Т. Т. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Д. С. С. за вземане от сключен договор за заем от 23.09.2008г.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалваемият интерес е над 1000 лв.
Относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира за установено следното:
За да постанови обжалваното определение Пловдивският окръжен съд е приел, че подаденото от Н. Т. заявление не отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК. Чл. 410 ГПК препраща към чл. 127, ал. 1 ГПК относно съдържанието на заявлението. Информацията в т. 9 и 12 на заявлението на частния жалбоподател не може да се счете за „изложение на обстоятелствата” по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Липсват данни дали заемателят е върнал заетите пари в течение на един месец от отправената покана. Също не е ясно от какво произтичат сумите за лихва – дали е уговорено писмено при условията на чл. 240, ал. 2 ЗЗД или е на основание чл. 86 ЗЗД – обезщетение за забава при неизпълнено парично задължение от длъжника в размер на законната лихва от деня на забавата. Заявлението не съдържа описание на съществени елементи на договора – не е ясно защо за този период се начислява лихва и на какво основание се дължат сумите за лихва. В ГПК не е предвидена възможност за изправяне на установените нередовности на подаденото заявление в производството по чл. 274 и сл. ГПК пред въззивната инстанция и допълването му с изложение на обстоятелствата, на които се основава искането.
Частният жалбоподател счита, че с обжалваното определение Пловдивския окръжен съд се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въпросът за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е предмет на нова нормативна уредба, по която все още липсва достатъчно съдебна практика, което обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд.
Разрешеният от въззивния съд въпрос за необходимото съдържание на заявлението по чл. 410 ГПК е съществен, тъй като решаващият мотив на съда за отхвърляне на искането за издаване на заповед за изпълнение е несъответствие на съдържанието на заявлението с изискванията на чл. 127 ГПК. Въпросът обаче не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като ВКС е изразил становище по въпроса за необходимото съдържание на заявлението по чл. 410 ГПК в множество съдебни актове – определение № 1/06.01.2009г. по ч.т.д. № 204/2008г. на І т.о., определение № 2/08.01.2009г. по ч.т.д. № 311/2008г. ТК, определение № 30/16.01.2009г. по ч.т.д. № 361/2008г. І т.о., определение № 37/19.01.2009г. по ч.т.д. № 286/2008г. ІІ т.о., определение № 17/23.01.2009г. по ч.гр.д. № 2383/2008г. на ІІІ г.о. и др. В посочените съдебни актове е прието, че редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искането. Заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането, а при нередовност районният съд не е длъжен да дава указания за отстраняването й.
В съответствие с разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК и с посочената практика въззивният съд е приел, че заявлението на Н. Т. не съдържа обстоятелствата, на които се основава искането по т. 9, б. „б” за лихва. Посочени са сумите 494,44 лв. за пет периода от по един месец и сумата 194,44 лв. за последния шести месец, без да са посочени фактите, обосноваващи заявлението – има ли договорно задължение за лихва или заплащането й се претендира на основание чл. 86 ЗЗД. Договорът, на който се основава искането е представен пред въззивния съд. Настоящият съдебен състав намира, че така подаденото заявление е нередовно по смисъла на чл. 410, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК поради непълнота на изложените обстоятелства.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 02.06.2009г., постановено по ч.гр.д. № 1113/2009г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: