О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София 03.02.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 2 февруари две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 33/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. К. Б., подадена от пълномощника му адв. Н, срещу определение № 261 от 18.11.2008г. по ч.гр.д. № 728/2008г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 366 от 20.10.2008г. по гр.д. № 114/2008г. на Чепеларския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на А. К. Б. за обезпечение на предявения от него срещу Д. И. Ц. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп. д. № 34/2007г.
Ответникът Д. И. Ц. от гр. Ч. в представения по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор моли жалбата да се остави без уважение.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Обжалваемият интерес е над 1000 лв.
Относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира за установено следното:
За да остави без уважение искането за спиране на изпълнителното производство по посоченото по-горе изп. дело, Чепеларският районен съд е приел, че не е налице една от предпоставките по чл. 391, ал. 1 ГПК – предявеният иск да е вероятно основателен. При съдебното изпълнително основание длъжникът може да оспори изпълняемото право чрез отрицателен установителен иск, основан само на факти, които не са преклудирани със сила на пресъдено нещо. Приложените към исковата молба писмени доказателства не сочат на факти, настъпили след влизане в сила на решението по в.гр.д. № 378/2007. на Пловдивския апелативен съд и затова не представляват убедителни писмени доказателства за вероятната основателност на исковата претенция.
Смолянският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното определение по същите съображения. Приел е, че предявеният иск не е вероятно основателен, тъй като не е подкрепен с убедителни писмени доказателства, съдържащи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Частният жалбоподател счита, че определението на Смолянския окръжен съд противоречи на трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 255 ГПК /отм./, чл. 439 от сега действащия ГПК, както на ВКС, така и на други съдилища – основания за селекция на жалбите по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Прилага ТР № 59/74г. на ОСГК на ВС; решение № 19/2001г. по гр.д. № 526/2000г. ІІ го.о на ВКС; решение № 291/2007г. по гр.д. № 60/2007г. на ВКС, ТК, І т.о.; определение по ч.гр.д. № 379/2001г. на САС; определение по ч.гр.д. № 747/2007г. на САС; определение по гр. д. № 200/2002г. на ПАС и определение № 255/2005г. по в.гр.д. № 610/2005г. на Смолянския окръжен съд.
Върховният касационен съд, намира, че не са налице критериите по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за селекция на жалбите за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, по съществения процесуалноправен въпрос за предпоставките, при наличието на които съдът допуска обезпечение на иска, тъй като не се констатира твърдяното от жалбоподателя противоречие със съдебната практика.
ТР № 59/1974г. ОСГК на ВС е по приложението на чл. 326, ал. 1 ГПК в хипотезата на солидарен съдлъжник, който е платил дълга, и за възможността за спиране на изпълнението в течение на това производство. В случая не се твърди и не се представят доказателства за наличие на солидарно задължение.
По съществения процесуалноправен въпрос за предпоставките по чл. 391, ал. 1 ГПК, в приложените решения съдилищата непротиворечиво са приели, че искът следва да е подкрепен с убедителни писмени доказателства за вероятната му основателност, като доказателствата следва да установят факти, настъпили след издаването на акта. В същия смисъл е и обжалваното определение на Смолянския окръжен съд, с което е прието, че предвид издаването на изп. лист на съдебно изпълнително основание – чл. 237, б. „а” ГПК /отм./ фактите, на които е основан искът, следва да са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на Смолянския окръжен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 261 от 18.11.2008г. по ч.гр.д. № 728/2008г. на Смолянския окръжен съд,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: