3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1345
София, 29.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 1643/2009 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. П. от[населено място], приподписана от адв М. М. от АК-М. срещу решението на М. окръжен съд от 26.V.2009 г. по в.гр.д.№ 153/2009 г. с което е потвърдено изцяло решението на М. районен съд от 1.ІV.2009 г. по гр.д.№ 5/2009 г. за отхвърляне на претенциите й по чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради необоснованост.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от противната страна Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, О. служба М. чрез юрисконсулт Д. П., в който се поддържа, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в отговора.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. взе предвид следното:
Ищцата Р. П. е е заемала длъжността счетоводител в П. дом Б., която е била единствена щатна бройка, съкратена през 2008 г. Със заповед № 1-6983/10.10.2008 г. връчена на 17.ХІ.2008 г. трудовите правоотношения на ищцата с работодателя й Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към МП са прекратени на основание чл. 328 ал.1 т.2 предложение 2 от КТ– съкращение на щата. Няма спор по делото, че не е трябвало да се извършва подбор. Спорните въпроси по делото са относно спазването на изискванията на закрилата по чл. 333 от КТ.
На 1.VІІІ.2008 г. ищцата е декларирала пред работодателя си по повод предстоящата процедура по съкращаване на щата заболяването “захарен диабет”, за което се ползва със закрилата по чл. 333 ал.1 т.2 и 3 от КТ. Според експертното решение № 1764 от заседание № 109 на 1.ІХ.2008 г. на Т.- общи заболявания, с което се произнася на основание чл. 333 ал.1 т.2 и 3 от КТ, е преценено, че здравословното състояние на лицето позволява приспособяване на друга работа. С писмо на И. агенция “Главна инспекция по труда” – Дирекция “И. по труда”-М. към Министерство на труда и социалната политика изх.№ РР – 21-020/30.ІХ.2008 г. е дадено разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 333 ал.1 т.2 и 3 от КТ, а с последващо писмо на същата инспекция изх.№ РР-21-021/29.Х.2008 г. е дадено разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата и на основание чл. 333 ал.1 т.4 от КТ във връзка с ползвания болничен отпуск от 6.Х.до 10.ХІІ.2008 г.
При престоя на ищцата в болница от 10 до 20.Х.2008 г. й е било диагностицирано заболяване “исхемична болест на сърцето”, което също фигурира в Списъка на болестите по Наредба № 5. За това заболяване липсва разрешение от Инспекцията по труда, както и мнение на Т. за прекратяване на трудовото правоотношение. В исковата си молба ищцата също изрично не се е позовала на това ново диагностицирано заболяване относно отсъствие на преодоляване на закрилата по чл. 333 ал.1 т.3 от КТ.
Въз основа на тези доказателства е прието, че уволнението е законно, тъй като е налице и мнение на Т., както и разрешение от Дирекция “И. по труда”- М. за прекратяване на трудовото правоотношение, като претенциите по чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ са отхвърлени.
В изложението към касационната жалба Р. П. се позовава на процесуалноправния въпрос за събиране на предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в Наредба № 5, като според нея неправилно е прието по делото, че предприятието не е длъжно да събира такава информация. Върховният касационен съд намира, че въззивното решение на М. окръжен съд е съобразило правилната съдебна практика, че задълженията на работодателя са да вземе разрешение за уволнение само за декларираните от работника заболявания, а не и за други, които са се появили впоследствие.
С оглед на изложеното, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на М. окръжен съд от 26.V.2009 г. постановено по в.гр.д.№ 153/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: