О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
ГР. София, 18.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.02.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1886/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на К. В. Б. срещу въззивното решение на Окръжен съд Разград/ОС/ по гр.д. №164/09 г., с което е отхвърлена молбата на касаторката за промяна на името й на : К. В. Б. , на осн. чл.19, ал.1 от ЗГР.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.2 и 3. Поставя като значим за спора материалноправният въпрос налице ли са важни обстоятелства по см. на чл.19, ал.1 от ЗГР, налагащи промяна на името й. То е двукратно променено – от турско на българско / Р. В. Б. / и пак на турско, без изразена за последното нейна воля поради малолетието й. При българското и християнско самоопределяне в съзнателния й живот след това, независимо от нейното и на родителите й турско арабски имена, приетото от ОС по въпроса, според касаторката е в противоречие с влязло в сила решение на ВКС и с решения на районни съдилища, без данни за влизане в сила. Въпросът е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, при отчитане спецификата на случая.
За да отхвърли искането за промяна на име въззивният съд е приел, че не са налице важни обстоятелства по см. на чл.19, ал.1 от ЗГР – молителката не е поискала да се възстанови в цялост българското й / с българско звучене / име, а да носи различно собствено, с възстановени бащино и фамилно. Според съда от събраните доказателства не се установява, че молителката е обществено известна със соченото име, нито българското по звучене име е необходим белег за принадлежност към изповядваната от нея християнска религия. Частична промяна на името /собствено, бащино или фамилно/ в такова с българско звучене, също е неприемлива, тъй като води до неединен състав и звучене на цялото име.
Същественият по делото въпрос за наличието на важни обстоятелства по чл.19, ал.1 от ЗГР, налагащи промяна на името не е разрешен в противоречие с представеното решение на ВКС №119/07 г. С него / както и с невлезлите решения на РС, които не попадат в обхвата на осн. по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК/ е възстановено без изменения българското име на молителя, което е носил като малолетен, след като е установено, че той е добил и запазил известност с него в обществото – в училище, сред приятелите си и в трудовата му дейност. В случая – при аналогична двукратна промяна в имената – такава известност за молителката не е доказана. Не установена и друга причина от публичен или строго личен характер, която да е важно обстоятелство по см. на закона. Българското и християнско самоопределяне на молителката не се свързват непременно със и не налагат българска именна традиция. Носеното от молителката турско по звучене име не поставя под съмнение и в опасност личностната й идентификация и самоопределяне / както е в други случаи: идентификация със съответстващо име при транссексуалност; израз на семейно единство и принадлежност, чрез общо за съпрузите фамилно име, според приложените решения на ЕСПЧ във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/.
Поставеният материалноправен въпрос е от значение за спора, но не и за точното прилагане на закона и развитието на правото – установеното в правната норма на чл.19, ал.1 от ЗГР правило е ясно и приложено с точното му съдържание, разкрито в относително трайната и последователна съдебна практика.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Разград по гр.д. №164/09 г. от 10.07.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: