О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
ГР. София, 20.01.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.01.2010 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1665/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на О. „В. Левски”, гр. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Плевен /ОС/ по гр.д. №386/09 г., с което са уважени предявените от Ю. М. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторът се позовава и на трите точки. От поставените в изложението към жалбата въпроси съществен е само материалноправният ползва ли се ищцата от закрилата по чл.333, ал.4 от КТ, вр. с чл.8, ал.2 от КТД, при уволнението й на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ / поради съкращаване на щата/ и спазена ли е в случая закрилната разпоредба. Този въпрос е разрешен от въззивния съд въз основа на доказателства, събрани още пред първата инстанция, вкл. представени с исковата молба и при безспорното обстоятелство, че ищцата е член на синдикална организация – страна по КТД, който има действие за нея. Прието е, че ищцата се ползва със закрилата по чл.333, ал.4 от КТ, необходимото за уволнението й съгласие на съответния синдикален орган /синдикалното ръководство по см. на пар.1 от ДР на КТ, вр. с чл.8, ал.3 от КТД/ не е дадено, поради което уволнението следва да се отмени като незаконно само на това основание, без тр. спор да се разглежда по същество, съгл. чл.344, ал.3 от КТ. Затова поставените процесуално правни въпроси за приложението на чл.236, ал.2, 266 и чл.276 от ГПК във връзка с изясняване на спора и обсъждане на доводите на касатора по съществото му не са съществени и не обосновават основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
Същественият за спора материалноправен въпрос ползва ли се ищцата от закрилата по чл.333, ал.4 от КТ и спазена ли е тя в случая, според касатора, е разрешен в противоречие с установена практика на ВКС, като такава / задължителна и без задължителен характер/ не се сочи. Затова не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 от КТ.
Като краен резултат, въпросът е разрешен от въззивния съд с изследване на точното съдържание на нормата на чл.333, ал.4 от КТ , вр. с чл.8, ал.2,т.4 от КТД, с оглед точното им прилагане. От тълкуването на клаузата на чл.8, ал.2, т.4 от КТД – при наличието и целта й в договора, във връзка с императивно установените в чл.333, ал.4 от КТ изисквания на закрилата и забраната по чл.50, ал.2 от КТ, следва, че за уволнение по чл.328, ал.1,т.2 и 3 от КТ на членове на синдикатите, страна по договора, е необходимо предварително съгласие, дадено в писмен отговор от синдикалния орган /такъв според чл.8, ал.3 от КТД е синдикалното ръководство/ за всеки отделен случай. В случая синдикалното ръководство не е отговорило, отговорът на председателя на синдикалната организация е от нанадлежен орган, а и изразява несъгласие със съкращаване на заеманата от ищцата длъжност „педагогически съветник”. Така не е налице и основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Плевен по гр.д. №386/09 г. от 26.06.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: