Определение №1424 от по гр. дело №1431/1431 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

            О         П        Р         Е         Д        Е        Л        Е       Н       И        Е
 
                                                  №  1424
 
                                  ГР. София,  25.11.2009 г.
 
 
                   Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на  24.11.09 г. в състав:
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА
                                                                            ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
 като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1431/09 г.,
намира следното:
 
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на ПГЛПЕХТ, гр. Я. срещу въззивното решение на Ямболски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №251/09 г., с което са уважени предявените от М. К. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторът се позовава на т.3 – материалноправният въпрос кои са предпоставките за уволнение по чл.328, ал.1,т.6 от КТ и процесуалният – за установяването им в случая след преценка на всички събрани доказателства, са от значение за точното прилагане на закона.
За да отмени уволнението на ищцата, извършено на посоченото основание, въззивният съд е приел, че данните в случая сочат на съкращаване на щата за длъжността на ищцата „касиер”, след преобразуването на ПГЛП, където я заемала, в ответната ПГЛПЕХТ. Нормативно определените в чл.35, ал.1 от ЗСч. изисквания за образование – средно специално – икономическо, на които се е позовал при уволнението работодателят, са за друга длъжност – „счетоводител – касиер”, каквато ищцата не е заемала /в щатното разписание след преобразуването няма длъжност „касиер”/.
Въпросът за предпоставките за уволнение на посоченото основание е разрешен от ОС в съответствие със закона и съдебната практика по прилагането му / част от която не са сочените от касатора указания на МТСП, макар да съвпадат с приеманото от съдилищата в аналогични случаи/.
Ищцата е заемала длъжността „касиер” в ПГЛП, преди преобразуването й в ответната г. със заповед на МОН от 16.04.08 г. Във връчените на служителката длъжностни характеристики няма изискване за образование, а типовата такава, приложена към възражението на ответника по иска не й е връчена, като изходяща от работодателя, в изпълнение на задължението му по чл.127, ал.1,т.4 от КТ. След преобразуването с преминаване на тр. правоотношения към новия работодател на осн. чл.123 от КТ, в ответната г. няма длъжност касиер, а само „счетоводител – касиер”, заемана от лице със средно специално – икономическо, образование. Двете длъжности са различни по характер и обем на трудовата функция, видно от представените типови длъжностни характеристики. Тези данни сочат на съкращаване на щата за длъжността на ищцата „касиер”, но не обосновават предпоставките по чл.328, ал.1,т.6, пр.1 от КТ за прекратяване на тр. правоотношение. Касаторът се позовава на образователните изисквания за длъжността „счетоводител- касиер”, която ищцата не е заемала – тя е уволнена от длъжност „касиер”, която е заемала в ПГЛП от 2003 г., със средно реално образование / тр. договор от 23.10.03 г./, при действието на ЗСч от 2001 г. ; затова неустановено е твърдението на касатора за промяна на нормативно определените изисквания за длъжността „касиер”, след заемането й от ищцата. Според Наредба №7/04 г. за реда и начина за определяне на индивидуалните месечни заплати на персонала в средното образование – ДВ бр.70/04 г., длъжността касиер може да се заема и от лице със средно образование / а не само със средно професионално- икономическо/, като разликата се отчита при възнаграждението.
Не е налице соченото основание за допускане на касационното обжалване и ВКС на РБ, трето гр. о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ямболски окръжен съд по гр.д. 0251/09 г. от 9.07.09 г.
Осъжда ПГЛПЕХТ – гр. Я. да заплати на М. Х. К. 150 лв. разноски за тази инстанция.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top