Р Е Ш Е Н И Е
№ 470
ГР. София, 18.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 1 юни през 2010 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Ан. Богданова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №607/09 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а от ГПК, отм., вр. с пар.2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Кремиковци” А. срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд /АС/ по гр.д. №2018/04 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му в частта, с която на ищците е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от тр. злополука в размер над 5 000 лв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Ответниците по жалба М. Т. , Н. Д. и Н. Т. / като наследници на първоначалния ищец Л. Т. / не изразяват становище.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл.218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното решение е уважен за 10 000 лв. / при претендирани 80 000 лв./ искът на Л. Т. срещу касатора за обезщетяване на неимуществени вреди от причинените му с трудова злополука стеатоза и тежко увреждане на слуховия и вестибуларен апарат. Прието е, че процесните заболявания са в причинна връзка както с трудовата злополука, така и с наличните общи заболявания на ищеца, при равен принос на двата фактора за възникването и тежестта им. Според съда обезщетението за вредите от тях следва да се определи на осн. чл.52 от ЗЗД в размер на 20 000 лв.; след намаляването му с ? заради приноса на общите заболявания, на ищците са присъдени 10 000 лв., на осн. чл.200 от КТ
Изводите на въззивния съд в обжалваната част – с която е присъдено обезщетение над 5 000 до 10 000 лв. са законосъобразни и обосновани:
На 9.11.98 г. при авария на работното му място при ответника ищецът претърпял тр. злополука, довела до инхалаторна и перкутална интоксикация с бензол и нафталин, хемолиза и токсична енцефалопатия. Злополуката е установена по реда на чл.159, ал.3 от КТ от 51 г., със съдебно решение. Стеатозата и тежкото увреждане на слуха и вестибуларния анализатор, вредите от които са предявени за обезщетяване сега, са в причинна връзка със злополуката при еволютивния характер на полученото там увреждане и това принципно не се оспорва от касатора. Заболяванията са трайни, с възможност да прогресират – първото от тях в стеатозен хепатит и чернодробна цироза. Отключени са от интоксикацията при трудовата злополука и поддържани от захарния диабет и промените в липидния профил при ищеца / в.л. Кадиян и К. , пред ГС/.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД въззивният съд е отчел характера и тежестта на заболяванията и неблагоприятната им прогноза, установени с медицинските експертизи. Обосновано – при ценените на осн. чл.157, ал.3 от ГПК данни в заключението на тройната, но и на единичните експертизи и в медицинската документация – е определено и съотношението между злополуката и общите заболявания на ищеца – захарен диабет и артериална хипертония, като причина за възникването и поддържането на процесните увреждания на здравето.
Жалбата е неоснователна – въззивното решение в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение на Апелативен съд София по гр.д. №2018/04 г. от 27.02.07 г. в обжалваната част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: