1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1356
гр.С., 30.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1865/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Х. И. П. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 183 от 09.07.2010 г. по гр.д.№ 260/ 2010 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Казанлъшки районен съд по гр.д.№ 1813/ 2009 г., като по този начин е отхвърлен предявения от жалбоподателката против Иван Д. Т., Д. Г. Т. и Д. Т. В. иск по чл.22 ал.3 от СК от 1985 г. (отм.), за обявяване на нищожността на сделката, оформена с нотариален акт № 142, т.VІ, рег.№ 7249, н.д.№ 1142/ 2007 г. на нотариус Р. Б., с която И. Д. Т., лично за себе си и като пълномощник на съпругата си Х. И. П. продал на Д. Г. Т. по време на брака й[населено място] В. апартамент № 12, находящ се в сграда, построена в кв.235 по плана на[населено място], кв.”В. Л.”, № 29, вх.А, ет.4, с принадлежащите му сервизни помещения и идеални части.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката формулира материалноправният въпрос дали предявяването на иск по чл.22 ал.3 от СК от 1985 г. (отм.) е преклудирано от постигнатото преди това споразумение между съпрузите по чл.101 от същия кодекс, в което е посочено, че те нямат общи недвижими имоти и са уредили изцяло отношенията си. Според жалбоподателката отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд приел, че е изтекъл шестмесечният срок за оспорване на сделката по чл.22 ал.3 от СК от 1985 г. (отм.), тъй като от събраните по делото свидетелски показания такъв извод не можело да се направи. Поради това претендира за допускане на касационно обжалване на решението, съответно за отмяната му.
Ответникът по касация И. Д. Т. оспорва жалбата. Според него по повдигнатите от ищцата въпроси съдебната практика не е противоречива, а представените от нея съдебни решения касаят казуси, напълно различни в сравнение с процесния. Поддържа, че въззивното решение е правилно и моли да не се допуска до касационно обжалване.
Ответниците по касация Д. Г. Т. и Д. Т. В. не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че Х. П. и И. Т. са бивши съпрузи, бракът им е сключен през 1998 г. и е прекратен с развод през 2009 г. По време на брака (през 2006 г.) възмездно на името на съпругата е придобит процесният недвижим имот. През 2007 г. съпругът, действайки лично за себе си и като представител на съпругата въз основа на писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа, продал този имот на Д. Г. Т. по време на брака й[населено място] В.. Пълномощното не било подписано от Х. П., от чието име е издаден документът за упълномощаването. От декември 2007 г. обаче Х. П. е знаела за така извършената сделка, а през 2009 г. е подала молба за развод и по образуваното дело е постигнала споразумение със съпруга си по чл.101 от СК от 1985 г. (отм.). В споразумението е посочено, че процесният имот е собственост на трето лице, както и че съпрузите са уредили изцяло имуществените си отношения и че за в бъдеще няма да имат никакви претенции един към друг. При тези факти въззивният съд е извел правни изводи, че искът е недопустим като предявен извън 6 месечния срок по чл.22 ал.3 от СК от 1985 г. (отм.), евентуално – че е неоснователен, тъй като със споразумението по чл.101 от СК от 1985 г. (отм.) ищцата е приключила отношенията с бившият си съпруг и не може да атакува сделката.
Следователно повдигнатият от жалбоподателката материалноправен въпрос (за действието на споразумението, постигнато по бракоразводен процес, по отношение на правото за атакуване на сделка по разпореждане с общ недвижим имот, извършена без съгласието на един от съпрузите от другия съпруг), обуславя въззивното решение. Съдът обаче приема, че отговорът на така поставения въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като обжалваното решение е съобразено с установената практика по разрешаването му. Сделката по чл.22 ал.3 от СК от 1985 г. (отм.) е недействителна, но недействителността й отпада, когато неучаствалият в извършването й съпруг я потвърди (изрично или мълчаливо – чрез неоспорването й в 6 месечен срок). Когато съпругът знае за извършеното разпореждане, но заяви в споразумение по бракоразводно дело, че този имот е собственост на трето лице и че той няма никакви имуществени претенции към другия съпруг, това е равнозначно на презумптивно потвърждаване на сделката. След това потвърждаване отпада възможността за оспорването й, независимо от това, дали е изтекъл 6 месечния срок. Като е приел същото, въззивният съд е съобразил трайната практика на ВКС, а наличието на такава трайна практика изключва възможността повдигнатият материалноправен въпрос да има претендираното от жалбоподателката значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Що се касае до доводите, че съдът неправилно приел от кога тече за ищцата шестмесечният срок по чл.22 ал.3 от СК от 1985 г. (отм.), то този въпрос не е правен, а фактически. Ако фактическите изводи на въззивния съд са неправилни, това може да бъде основание по чл.281 т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на обжалването в производството по чл.288 от ГПК.
Предвид тези мотиви не са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК и касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 183 от 09.07.2010 г. по гр.д.№ 260/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: