1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1354
гр.С., 30.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесети декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1828/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на З. Д. З. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на В. окръжен съд № 1083 от 02.08.2010 г. по гр.д.№ 996/ 2010 г. С въззивното решение частично е потвърдено решение на В. районен съд по гр.д.№ 12269/ 2009 г., като по този начин е уважен предявеният против касатора иск по чл.150 от СК за изменение на издръжката, която З. Д. З. дължи на малолетното си дете Б. З. З.,чрез неговата майка и законен представител Р. Ц. З., от 70 лв на 200 лв месечно, считано от 13.11.2009 г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е разрешил неправилно въпросът дали при установените по делото доказателства може да се приеме, че месечните потребности на десетгодишно дете възлизат на 250 лв и че другият родител не може да участва с по-голям дял. Според него решението противоречи на решение на ІІ г.о. на ВС № 464/ 12.05.1986 г. Поради това моли за допускане на касационно обжалване на решението, съответно за отмяната му.
Ответникът по касация оспорва жалбата, като счита същата за недопустима като просрочена. Евентуално поддържа, че не са налице основания за допускане на обжалването и че решението на въззивния съд е правилно.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима. Същата не е просрочена, тъй като е подадена в срока, който съдът е посочил в диспозитива на решението като срок за обжалване. На основание чл.62 ал.3 от ГПК жалбата, подадена след законния, но в рамките на указания от съда срок, не се счита за просрочена.
Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
Съгласно чл.280 ал.1 от ГПК касационното обжалване се допуска тогава, когато решението съдържа отговор на правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, по който има противоречива практика или който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпросът трябва да бъде формулиран от касатора – съдът няма право служебно да се произнася по въпрос, който не е повдигнат в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК. Съгласно задължителното тълкуване в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване
В конкретния случай в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280 от ГПК. Той се оплаква, че при установените по делото факти въззивният съд необосновано приел, че дължимата месечна издръжка за 10 годишно дете е 250 лв и че майката следва да поеме от тази издръжка само 50 лв. Дори доводите да са основателни, те биха имали значение по чл.281 т.3 от ГПК – за правилността на обжалваното решение. Касационните основания по чл.281 от ГПК обаче могат да се разглеждат едва ако обжалването бъде допуснато, без сами по себе си да са годни основания за това. И тъй като правен въпрос по чл.280 от ГПК касаторът не е изложил, производството по чл.288 от ГПК следва да приключи с отклоняване на искането му.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на В. окръжен съд № 1083 от 02.08.2010 г. по гр.д.№ 996/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: