О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 614
ГР. София, 12.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.11.2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №579/09 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. „Никодим Т. – Н. 64 – П. Т. ”, представлявано от Н. Т. срещу въззивното определение на Велкотърновски апелативен съд /АС/, с което е допуснато обезпечение на заведения от касатора срещу Б. Д. и Г. Д. иск за сумата 300 000 лв., чрез налагане възбрана върху ид. част от недвижим имот – триетажна търговска сграда, до размер на исковата сума и след внасяне на гаранция в размер на 6 000 лв.
Частната касационна жалба е подадена в законния срок срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение / според приетото в отменителното определение на другия тричленен състав на ВКС/ и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.3, цитирайки текста й, но без да я обосновава откъм специфичното й съдържание. Изложените доводи са за неправилност на определението, с което обезпечението на иска е допуснато, но след представяне на гаранция. Според касатора искът е подкрепен с достатъчно писмени доказателства за вероятната му основателност и се оспорва от ответниците само по размер, поради което не е необходимо да се представи парична гаранция.
От горното е видно, че не е посочен процесуален или материалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – преценката доколко искът е подкрепен с писмени доказателства, които да го установяват по основание, но и по размер / за да не се ограничават неоснователно правата на длъжника по обезпечението/ е конкретна и фактическа. Тя не е свързана с тълкуване на правната норма, която е ясна и се прилага безпротиворечиво – допускането на обезпечението се предпоставя от обезпечителния интерес по чл.391, ал.1 от ГПК и предпоставките по т.1 и 2 на същата алинея, като последните могат и да се кумулират по преценка на съда – чл.391, ал.2 от ГПК.
Не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и ВКС на РБ
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Великотърновски апелативен съд по ч.гр.д. №151/09 г. от 10.03.09 г., с което исканото от касатора обезпечение на иска му е допуснато след представяне на парична гаранция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: