Определение №387 от по гр. дело №95/95 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
         О         П       Р         Е        Д         Е        Л        Е        Н        И         Е
 
                                                       №  387
 
                                       ГР. София,  19.04.2010 г.
 
 
                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.04.10 г. в състав:
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА
                                                                                               ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №95/07 г.,
намира следното:
 
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на А. В. и М. В. срещу въззивното решение на Варненски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №1555/07 г., с което са отхвърлени исковете им срещу П. В. , Е. В. , Т. К. и В. К. по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.108 от ЗС – за признаване нищожността на продажбата на недвижим имот – лозе, от наследодателя на ищците П, чрез пълномощник – втората от тях, на ответниците, поради противоречие с чл.73, ал.2 и чл.118, ал.1 от СК и за предаване владението на имота.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторите се позовават на т.3. Поставят като значим за спора материалноправният въпрос: валидно ли е разпореждането с недвижим имот от пълномощник на недееспособно лице / твърдят, че наследодателят им е бил поставен под пълно запрещение/ или от лице, което макар да е формално дееспособно, не може да разбира свойството и значението на постъпките си. Намират, че установилата се по втората част от въпроса практика за унищожаемост на сделките по чл.31 от ЗЗД, се нуждае от преосмисляне и промяна. Според тях трайната невъзможност на лицето да разбира и ръководи действията си поради слабоумие или душевна болест, независимо от поставянето му под запрещение, следва да се квалифицира като липса на съгласие по см. на чл.26, ал.2 от ЗЗД.
За да отхвърли предявените искове въззивният съд е приел, че няма данни П. В. , поч. на 30.10.04 г., към сключване на процесната продажба с нот. акт №88/21.11.03 г., да е поставен под запрещение по реда на чл.275 и сл. от ГПК, отм., нито поставянето му да е поискано приживе. Или към сключване на договора за продажба, чрез пълномощник – съпругата му, сега ищца, наследодателят е бил дееспособен и за разпореждането не се е изисквало разрешение по чл.73, ал.2 от СК. Тези изводи не се оспорват от касаторите в контекста на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК, затова поставеният въпрос в първата му част не е съществен за спора, както е възразила и ответницата К.
При установеното по делото, че наследодателят страдал от 1965 г. и се водил на учет за психично заболяване: „шизофрения, параноидна форма”и не е могъл да разбира и ръководи действията си, въззивният съд е приел, че продажбата може да бъде унищожена, но при условията и от лицата по чл.31 от ЗЗД. Такъв иск не е предявен, а този за нищожност на договора – неоснователен, тъй като не се установява никоя от хипотезите й.
При тези данни поставеният материалноправен въпрос във втората си част е от значение за спора, но не и за точното прилагане на закона. Съдебната практика трайно и мотивирано определя за унищожаеми сделките, сключени от дееспособно лице, което към сключването им не е могло да разбира и ръководи действията си поради душевна болест или слабоумие, като основание за поставянето му под запрещение – чл.31, ал.1 и 2 от ЗЗД и ги разграничава от нищожните, поради липса на съгласие – чл.26, ал.2 от ЗЗД. В случая предпочитание се отдава на правната сигурност и интереса на лицата, договаряли с формално дееспособно лице; след смъртта на последното сделката може да се унищожи само при наличие на посочените в чл.31, ал.2 от ЗЗД предпоставки. Това е и гаранция срещу недобросъвестно упражняване на права, данни за каквото има в случая – ищцата е съпруга и пълномощник на наследодателя, сключила за него процесния договор, при свободна преценка на условията му, вкл. цената / симулирана в договора в размер на данъчната оценка, а действителна – в разписката от 21.11.03 г., за 5 хил. евро/. Затова ВКС не намира основание по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК за допускане на обжалването – аргументите за необходимост от промяна на практиката в желаната от касаторите насока не са достатъчно силни и убедителни, както принципно, така и в конкретността на казуса.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №1555/07 г. от 9.10.09 г.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top