О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1572
ГР. София, 30.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.12.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1604/09 г.,
намира следното:
Проиозводството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на И. Г. и Т. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ по гр.д. №3359/08 г., с което е уважен предявеният от С. Д. срещу касаторите иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД – развален е договорът за продажба на недвижим имот, апартамент, сключен между ищеца- като продавач и ответницата- като купувач, през време на брака й с ответника, поради неплащане на цената от купувачката.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторите се позовават на т.2 и 3. Според тях въззивното решение по съществения за спора материалноправен въпрос изпълнено ли задължението за цената по договора, сключен от ответницата, като пълномощник на продавача, със себе си, като купувач, при удостовереното в договора плащане на цялата цена на пълномощника, е разрешен в противоречие с решението на ВКС №915/06 г. В последното се приема, че цената е платена, когато е получена за продавача от надлежно овластен негов пълномощник; отношенията между пълномощника и упълномощителя са по договор за мандат и извън предмета на договора за продажба. Евентуално, процесуалният въпрос за допустимостта на свидетелски показания за установяване на плащането на продажната цена от 13000 лв., на осн. чл.133, ал.1,б.”в”,пр.2 от ГПК, отм. , при данните, че страните са роднини с посочената в изключението степен на родство, е от съществено значение за точното прилагане на закона при осъществяване правото на защита на ответниците по иска.
За да уважи предявения иск въззивният съд е приел, че ответницата е договаряла с ищеца лично и като негов представител и дължи изпълнение на задължението за цената лично на продавача. В нейна и на съпруга й тежест е да докажат твърдението си, че са платили цената по договора, на чието съществуване държат, оспорвайки иска за развалянето му. Това те не са сторили – свидетелските показания по чл.133, ал.1, б.”в” от ГПК, при безспорното между страните родство по съребрена линия от 4-та степен, са недопустими на осн. ал.2 от с.р. – ищецът не е дал изрично съгласие за допускането им от съда. Затова е налице неизпълнение на договора, като основание за развалянето му.
С договор по нот. акт №148/04 г. ответницата, упълномощена от ищеца да договаря лично със себе си при разпореждането с апартамента му, го продала от негово име на себе си за сумата от 13 000 лв. Договорът е изповядан с волеизявленията само на ответницата, действаща за продавача като негов пълномощник и лично за себе си като купувач. Пак тя, в тези две качества, е удостоверила в акта и получаването на цената изцяло и в брой от продавача.
Ищецът като продавач и упълномощител разполага с две изискуеми притезания срещу ответницата за цената по договора, на различни основания и с различни последици: в качеството й на пълномощник, според удостовереното /признатото/ от нея в акта, че е получила за него и държи цената в това качество или като купувач, по договора за продажба; респ. при неплащане може да ангажира отговорността й алтернативно в тези две качества. Той е избрал да търси отговорността й като купувач за неплатената цена по договора за продажба. Ответницата в това качество не е установила плащане по договора на продавача, чрез пълномощника му, тъй като при сливане на двете качества характерното за престацията фактическо разместване на блага / пари/ не е настъпило. Затова договорът е развален. Случаят е различен от този в приложеното решение на ВКС -в него изрично е прието, че няма договаряне сам със себе си и оттам участието само на една воля при изповядване на договора / за сключването му и удостоверяване на изпълнението/, както е в процесния случай.
Разпоредбата на чл.133, ал.1,б.”в”, с ограничението по ал.2 от ГПК е ясна и прилагана еднообразно за много дълъг период от време, по начина, възприет и във въззивното решение. Поради това поставеният процесуален въпрос не е от значение за точното прилагане на закона по см. на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №3359/08 г. от 6.07.09 г.
Осъжда И. С. Г. и Т. И. Г. да заплатят на С. Н. Д. разноски от 300 лв. за тази инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: