Р Е Ш Е Н И Е
№ 937
София, 26.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 8 декември две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 3898/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. “а” Г. /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. „Наркооп” – София, подадена от пълномощника адв. Н, срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 4 с-в, № 89 от 27.03.2007г., постановено по в.гр.д. № 541/2004г., с което е обезсилено решението на Софийски градски съд, І ГО, 4 с-в от 05.06.2001г. по гр.д. № 3050/1998г. в частта, с която В. Б. Х. е осъдена да заплати на Г. „Наркооп” сумата 20 000 лв. – стойността на извършени в процесния имот подобрения; отменено е същото решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС и искът по чл. 59 ЗЗД за сумата 4 627 лв. на В. Х. и вместо това с въззивното решение е уважен искът по чл. 108 ЗС в установителната му част по отношение на поземлен имот с площ от 775 кв.м, подробно описан в решението; осъден е Г. „Наркооп” да заплати на В. Х. сумата 4 627 лв. обезщетение за ползване на два павилиона и ресторант за периода от 06.01.1995г. до 16.07.1998г.; отхвърлено е възражението на Г. „Наркооп” за прихващане и молбата по чл. 72 ЗС за задържане на процесния имот.
Ответникът по касация В. Б. Х. от гр. С. чрез пълномощника си адв. С моли решението да се остави в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 Г. /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
С решение № 137 от 22.03.2004г. по гр.д. № 58/2003г. На ВКС, ІV г.о. е отменено решението на Софийски апелативен съд от 17.05.2002г. по гр.д. № 2194/2001г. /с което САС се е произнесъл по жалба на В. Х. срещу решението от 05.06.2001г. по гр.д. № 3050/1998г. на СГС/ и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Дадени са указания по прилагането на закона.
При новото разглеждане на делото е изслушана нова техническа експертиза съобразно указанията на ВКС. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение на СГС, ІІІ Б отд., процесният недвижим имот е възстановен на ищцата като е отменен мълчаливият отказ на кмета на СГО и заповедта на ИК на СГНС от 28.03.1967г. за отчуждаване на имота. Приел е за безспорно обстоятелството, че трите постройки в имота са изградени от ответника Г. „Наркооп”. Въз основа на експертизи е приел, че двата павилиона са паянтови постройки и имат временен статут, за тях има издаден строителен билет, но липсва техническа документация, тъй като нямат траен градоустройствен статут и за тях не е отстъпено право на строеж. По отношение на ресторанта съдът е приел, че има смесена конструкция и за него с протокол от 1965г. на ИК на СГНС е отстъпено на Н. безвъзмездно право на строеж. Към този момент обаче процесният имот не е бил отчужден и не е бил собственост на държавата, следователно за трите обекта липсва учредяване в полза на ответника на право на строеж. Наркооп е строил върху чужд терен и поради това не е станал собственик на построените сгради, които са и с временен характер. Последващото им узаконяване няма ретроактивно действие, тъй като не може да се установи кога е извършено изграждането им. След като ответникът е владял без правно основание терена и сградите в периода от 06.01.1995г. до 16.07.1998г., той дължи обезщетение в размер на 9 581,33 лв. за дворното място и 4 627,70 лв. за сградите. По отношение на иска по чл. 108 ЗС съдът е приел, че ищцата е собственик на имота, но тъй като към момента е във владение на същия, е уважил иска само в установителната му част. По отношение възражението на ответника за прихващане със стойността на извършените в имота подобрения съдът е приел, че двата павилиона и незаконната постройка не представляват подобрения и за тях не се дължи обезщетение. Относно искането за задържане на вещта до заплащане на подобренията съдът е приел, че ответникът не е добросъвестен владелец, поради което и съгласно чл. 72 ЗС няма право на задържане.
Срещу така постановеното решение касаторът Г. „Наркооп” прави оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и за необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 218б,ал.1,б.”в” Г. /отм./. Конкретните доводи са, че съдът не се е съобразил с указанията на ВКС по прилагането на чл. 2, ал. 2 ЗОС и с приетото в касационното решение, че узаконяването има ретроактивно действие; не е взето предвид учреденото право на строеж през 1963г. и разрешенията за изграждане на магазините; не са обсъдени свидетелските показания, установяващи изграждане на павилионите и ресторанта през 1967г.; не е обсъдено възражението на касатора за придобиване на имота по давност.
Жалбата е частично основателна.
В отменителното решение на ВКС са дадени указания, че настъпилото по-късно узаконяване на сградите има ретроактивно значение, към момента на изграждането им. Неправилно и в нарушение на чл. 218з, ал. 1 Г. /отм./ е изразеното от въззивния съд становище, че узаконяването на сградите няма ретроактивно действие. Съгласно посочената разпоредба указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.
От събраните по делото доказателства е установено, че за времето от отчуждаването на имота до реституирането му в него са извършени подобрения. Между страните не се спори, че постройките са изградени от Г. „Наркооп”, в тази насока признания се съдържат и в посоченото по-горе споразумение между страните по делото от 1999г., с което са се опитали доброволно да разрешат спора. Получавайки имота с увеличената стойност собственикът ще се обогати без основание и следователно ще дължи обезщетение, с което да компенсира подобрителя за направените по подобренията разноски. В тези случаи обезщетението се дължи на основание чл. 59 ЗЗД за увеличената стойност на имота, до размера на направените от подобрителя разноски, т.е. до размера на неговото обедняване. Изслушаната в с.з. на 25.04.2001г. допълнителна техническа експертиза на в.л. Петър П. , приета без възражения и забележки от страните, е дала заключение за стойността на подобренията – за двата павилиона общо 2 300 лв. и за ресторанта 18 600 лв. Възражението за прихващане е заявено за сумата 20 000 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира възражението за прихващане със стойността на извършените подобрения за основателно. Въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е осъден Г. „Наркооп” да заплати на В. Х. сумата 4 627,70 лв., и с настоящото решение претенцията се отхвърли поради прихващане със сумата 20 000 лв. Относно сумата 9581,33 лв. решението по гр.д. № 3050/98г. на СГС е влязло в сила като необжалвано, поради което с тази сума не може да се извърши съдебно прихващане.
В останалата част решението е правилно.
Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон, основани на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОС. Посоченият законов текст регулира правото на общинска собственост и е неотносим към настоящия спор, който не е между кооперацията и общината, а между Г. „Наркооп” и физическо лице.
Правилно като краен резултат е решението и относно искането на Г. „Наркооп” за признаване на право на задържане на имота до заплащане на подобренията. Видно от доказателствата по делото /споразумителен протокол от 15.09.1999г., сключените между ищцата и юридически лица договори за отдаване на имота под наем/ Г. „Наркооп” не е във владение на имота, поради което право на задържане не би могло да се признае.
Оплакването на жалбоподателя във връзка с възражението му за придобиване по давност на сградите не е заявено при предходното касационно обжалване и съгласно ТР № 2/2004г., ОСГК и ТК на ВКС, т. 6. е преклудирано.
Водим от горното и на основание чл. 218ж,ал.1 Г. /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 4 с-в, № 89 от 27.03.2007г. по в.гр.д. № 541/2004г. В ЧАСТТА, с която с която е осъден Г. „Наркооп” да заплати на В. Х. сумата 4 627,70 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 59 ЗЗД на В. Б. Х. против Г. „Наркооп”–София за заплащане на сумата 4627,70лв., представляваща обезщетение за ползване на построените в поземлен имот пл. № 1 в кв. 13 м. Бояна, ул. „Сборище” № 5, кв. Бояна гр. С., сгради за периода от 06.01.1995г. до 16.07.1998г., поради извършено ПРИХВАЩАНЕ със сумата 20 000 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата обжалвана част.
Председател:
Членове: