3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
С., 05.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 833 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в[населено място], чрез процесуалния му представител адв. П. Г., против въззивното решение № 24 от 18 февруари 2010 г., постановено по гр.д. № 1059 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г., с което е отменено решение № 124 от 30 октомври 2009 г., постановено по гр.д. № 4959 по описа на районния съд в[населено място] за 2008 г. в частта му, с която са отхвърлени иск за отмяна на заповед и за заплащане на обезщетение и вместо него заповед на касатора за отстраняване от длъжност на С. В. М. е отменена и касаторът е осъден да заплати на М. сумата от 3545,06 лева обезщетение за временното му отстраняване от работа за периода 9 октомври 2008 г. – 30 март 2009 г.
В жалбата се сочи, че решението е недопустимо в частта му, с която е отменена заповедта за временно отстраняване от работа на ищеца, тъй като предявяването на самостоятелен иск за отмяната й е недопустимо, в какъвто смисъл е решение № 570 по гр.д. № 1590 за 1997 г. на ІІІ ГО; в останалата му част решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и е необосновано, защото съдът неправилно е оценил събраните доказателства; ищецът не е изпълнил указанията да се яви на ЛКК за преценка на необходимостта от трудоустрояване, като касаторът го е отстранил от работа след изтичането на близо два месеца от указанието; общопрактикуващият лекар не може да даде предписание за трудоустрояване. В изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за допустимостта да се предяви самостоятелен иск за отмяна на заповед по чл. 199 КТ – основанието за допускане до касационния контрол е конкретизирано като това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК; съдът се е произнесъл и по материалноправния въпрос за дължимото от работодателя обезщетение по чл. 214 КТ поради незаконното отстраняване на ищеца от работа, като специфичния характер на спора, множеството нормативни актове, регламентиращи правомощията на съответните органи в процеса на оценка на работоспособността и правилата по трудоустрояване, налагат допускането на касационния контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Представя се решение № 570 по гр.д. № 1590 за 1997 г. на ІІІ ГО.
Ответникът С. В. М. от[населено място], чрез процесуалния си представител адв. В. Р., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква доводи за липсата на основание за допускане на атакуваното решение до касационен контрол, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че работникът не е пренебрегнал законно разпореждане на работодателя като е посетил лекуващия си лекар, а не ЛКК, защото съобразно степента на намалена работоспособност компетентен да трудоустрои е и личният лекар, макар и за различен срок; компетентният лекуващ лекар не е издал болничен лист на ищеца, а представените данни от касатора за здравословното състояние на ищеца са изходящи от касатора частни документи; предложеното на ищеца работно място за трудоустрояване не предлага по-леки условия за работа; основателен е искът за заплащане на обезщетение за времето на незаконното отстраняване и при съобразяване на брутното трудово възнаграждение на ищеца по смисъла на чл. 16, ал. 2 НСОРЗ.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по второто и третото основания на чл. 280, ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос поради противоречивото му разрешаване от съдилищата и разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По основанието на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касаторът твърди недопустимост на въззивното решение в частта му, с която е разгледан иск за отмяна на заповед, постановена по реда на чл. 199, ал. 1 КТ, като обосновава твърдението си с установена съдебна практика. Касационният съд приема, че даденото от въззивния съд разрешение относно допустимостта на първия предявен иск по настоящото дело по никакъв начин не е в противоречие със соченото съдебно решение. С исковата си молба ответникът в касационното производство е поискал отмяна на заповед, с която е отстранен от работа до предоставяне на решение на компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността във връзка или по повод на трудоустрояване. Съдилищата са приели, че е предявен иск с правно основание по чл. 199, ал. 1 КТ. В представеното съдебно решение е прието, че е недопустимо предявяване на искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ относно заповед по чл. 199 КТ, тъй като тези искове предполагат прекратяване на трудовото правоотношение на някое от посочените в КТ основания, а заповедта по чл. 199 КТ не води до уволнение, а до заплащането на обезщетение по чл. 214 КТ. Липсва разрешение, което да сочи, че иск за атакуване на заповед по чл. 199 КТ е недопустим. Иск за отмяна на този вид заповеди намира своето основание в чл. 357 от Кодекса на труда, тъй като предмет на спора в случая е изпълнението на трудовото правоотношение.
Съображенията на касатора във втората част на изложението не съдържат в себе си въпрос, който при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК да може да бъде предмет на отговор по реда на чл. 290 ГПК. Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
Въпросите по правилата за трудоустрояване и процеса на оценка на работоспособността са изключително важни, но касаят твърде широка сфера от правнозначими процеси, без касаторът да е посочил точно в кое отношение е необходимо произнасянето на ВКС предвид изискването съдът да даде отговор на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и разрешението му да е обусловило крайния правен резултат, а съдът не е задължен да извлича подобен въпрос от текста на касационната жалба или от изложението към нея, след като касаторът не поставя такъв. След като отговорът на ВКС по реда на чл. 290 не е ангажиран чрез поставянето на материалноправен или процесуалноправен въпрос от касатора, то касационното разглеждане не следва да се допуска.
Ответникът претендира присъждане на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 3 ГПК, и представя договор за правна защита и съдействие за изготвяне на отговора на касационната жалба за сумата от 300 лева заплатени. Посочената сума се дължи.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 24 от 18 февруари 2010 г., постановено по гр.д. № 1059 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление в[населено място], представлявано от С. С., да заплати на С. В. М., ЕГН [ЕГН], с адрес в[населено място], пл. „Х. К.” № 1, комплекс „Б.”, ет. 1, т. 103, адв. В. Р., сумата от 300,00 (триста) лева сторени разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: