О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
гр. София, 04.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 1.06.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №408/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на П. Т. срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр.д. №8759/09 г., с което са отхвърлени предявените от касаторката срещу „БТК”АД искове по чл.128 от КТ за сумата от 1221 лв. – неплатено тр. възнаграждение, по чл.262 от КТ за 1 500 лв. –неплатено възнаграждение за извънреден труд, за 810 лв. – неизплатени части от обезщетенията по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 от КТ и за 498 лв. – неизплатена част от обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, но е допустима само срещу въззивното решение по исковете за неплатени тр. възнаграждение и възнаграждение за извънреден труд, по които обжалваемият интерес е над 1000 лв. В останалата част – по искове с обжалваем интерес под този размер, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване – чл.280, ал.2 от ГПК, и касационната жалба следва да остане без разглеждане.
Не са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на ГС в подлежащата на такова част.. Касаторката се позовава формално и на трите точки, но обосновава само основанието по последната т.3 с липса на съдебна практика по формулираните в изложението й въпроси от предмета на спора. Те са: кое в случая е брутното й тр. възнаграждение по см. на чл.228 от КТ –основната заплата по индивидуалния тр. договор, ведно с добавка за клас или базовата заплата по договора, ведно с добавката за клас и как да се тълкува в тази връзка т.3 от допълнителното й споразумение, според която работодателят ежемесечно изплаща на служителя възнаграждение в размер на основното и допълнително по договора; този размер не може да бъде по-малък от размера на базовата месечна заплата. За решението в частта за разноските поставя въпросите: как се формира дължимият от работника размер на разноските и следва ли страната, защитавана от юрисконсулт да представи доказателства за платено му възнаграждение.
По въпроса за брутното тр. възнаграждение по см. на чл.228 от КТ съдебна практика е многобройна и постоянна, поради което доводът на касаторката за липсата й е неоснователен; не се установява с вл. в сила решения и противоречиво решаване на въпроса. Във въззивното решение е подложен на тълкуване индивидуалния тр. договор на страните относно уговореното със служителката и дължимо й тр. възнаграждение и са обсъдени данните от единичната и тройни експертизи, които сочат, че на ищцата е заплатено брутното тр. възнаграждение / по см. на пар.1,вр. с чл.3 от НДДТВ, отм./. Затова не са налице основанията по чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК за допускане на обжалването по поставения въпрос от предмета на иска за неизплатено тр. възнаграждение. Това важи и за въпросите срещу решението в частта за разноските – те са от значение за спора, но не и за точното прилагане на закона, а противоречивото им решаване от съдилищата не е обосновано от касаторката с вл. в сила съдебни решения.
Ищцата не е поставила в контекста на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК конкретен материално или процесуалноправен въпрос от предмета на иска за възнаграждение за извънреден труд.
Оплакванията й за необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила във въззивното решение и по двата иска, като основания по чл.281 от ГПК, ВКС не разглежда в това производство.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №8759/09 г. от 9.12.09 г. в частта по исковете с пр. осн. чл.128 и чл.262 от КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на П. Т. срещу същото решение в останалата му част.
Решението само в частта за оставяне жалбата без разглеждане подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: