О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
ГР. София, 21.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.05.10 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №278/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Д. Н. срещу въззивното решение на Окръжен съд Добрич/ОС/ в частта, с която е отхвърлен предявеният като насрещен иск срещу ПК”Зора” по чл.215 от КТ за сумата от 4120 лв. – неизплатени на касатора пътни и дневни командировъчни пари, за периода на командировката му в страната: 2.08.05 г. – 5.07.07 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГП. срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Налице е и основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1,т.2 от ГП. , на което се позовава касаторът. Поставя във връзка с допустимостта на решението процесуалният въпрос по кой ред – на отменения или действащия ГП. – е следвало да се разгледа делото от въззивния съд, като представя въззивни решения, постановени по новия ред, за разлика от обжалваното, постановено по стария, на отменения ГПК. Въпросът не е решаван противоречиво от съдилищата – делото е образувано пред въззивния съд след изменението на пар.2, ал.1 от ПЗР на ГП. , ДВ бр.50/08 г., с който е постановено образуваните първоинст. дела по искови молби, постъпили до влизане в сила на този кодекс – както е в случая, да се разглеждат по досегашния ред от първата и въззивна инстанции. Приложеният от ОС досегашен – на ГП. , отм. ред, не сочи на вероятна недопустимост на решението. Поставеният процесуален въпрос е от значение за допустимостта на въззивното решение, но е разрешен в съответствие със закона и практиката по прилагането му при действието на пар.2, ал.1 от ГП. в актуалната му за разглеждане на делото редакция. Затова не е налице противоречиво решаване на въпроса по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГП. , като основание за допускане на обжалването.
Това основание обаче е налице във връзка с поставения материалноправен въпрос: налице ли е командировка, съответно следва ли работникът да получи обезщетението за нея по чл.215 от КТ – пътни, дневни и квартирни пари, в размера, определен в Наредбата за командировките в страната /НКС/, ако работодателят не е издал заповед за командировка по наредбата, при взето в случая от УС на ответната Производителна кооперация решение за командироване на работника в друго населено място в страната и реално изпълнение на възложената там работа. По въпроса ОС е приел, че тъй като не е издадена изрична писмена заповед на работодателя за командироване по чл.8 от НКС и в случая работникът е упражнявал в другото населено място не трудовата функция за длъжността, на която е назначен – шофьор – закупчик – доставчик и работник, а друга – продавач в магазина на ответника / където му е съставен и актът за начет, по първоначалния иск срещу касатора за липси/, той не може да се счита за командирован. Приетото противоречи на вл. в сила решение на Видински ОС №267/08 г. – там е прието, че командировката представлява изменение на мястото на работа, съгл. чл.121 от КТ на работник, който е в тр. правоотношение и е уговорено да изпълнява работа в друго населено място. Тогава му се дължат парите по чл.215 от КТ, като други условия съдът не е посочил. Това налага допускане на обжалването по поставения материалноправен въпрос за предпоставките за дължимост на обезщетението по чл.215 от КТ и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Добрички окръжен съд по гр.д. № 639/09 г. от 2.12.09 г. по иска с пр. осн. чл.215 от КТ.
Де се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: