3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
София, 05.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 1504/2009 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х., М. и Д. Д. Х. от[населено място] чрез адв. М. Д. от САК срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд от 1.VІІ.2009 г. по гр.д.№ 22/2009 г. за оставяне в сила на решение № 463/28.VІ.2006 г. на Хасковския районен съд по гр.д.№ 1537/2004 г., с което е отхвърлен искът предявен от наследодателя им Д. Х. Д. за унищожаване на сключения от него договор за продажба на апартамент в[населено място] поради невъзможността му да разбира или ръководи действията си в резултат на слабоумие, душевна болест или помрачено съзнание с правно основание чл. 31 ал.1 от ЗЗД. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от ответниците Е. В. М. и С. Д. М. от[населено място], чрез адв. П. П. от Хасковската АК, в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в този отговор. От конституираните трети лица помагачи на ответниците Л. А. Й. и В. А. Й., чрез адв. Ю. Б. М. също е постъпил отговор, в който се излага, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. взе предвид следното:
Ищецът Д. Х. Д. е продавач по договор, оформен в нот.акт от 16.ІІ.2004 г. на купувача Е. М. (по време на брака му със С. М.)на апартамент в[населено място] за сумата 13 000 лв. В исковата молба се твърди, че той е считал, че залага жилището си срещу заем от 7000 лв, а не че го продава. През месец VІ-VІІ 2004 г. той е престоял в О. д. за п. з., откъдето е изписан с окончателна диагноза “личностово разстройство смесен тип”. След излизане от болничното заведение е предявен настоящия иск с правно основание чл. 31 ал.1 от ЗЗД, тъй като според него болестното му състояние му попречило да разбере последиците от сключената от него сделка.
Според назначените по делото три съдебно психиатрични експертизи – еднолична от д-р Н. С., тройна от експерти от[населено място], изслушани пред Хасковския районен съд и тройна експертиза, депозирана пред Хасковския окръжен съд след връщане на делото от ВКС, състояща се от експерти практикуващи извън[населено място] по искане на ищеца, е установено непротиворечиво, че към момента на сделката той е бил с личностово разстройство – смесен тип у примитивна личност. Могъл е да ръководи постъпките си и да се грижи за работите си, без данни към момента на сделката да е бил недееспособен. Последната експертиза е извършена посмъртно, тъй като ищецът е починал на 5.VІ.2008 г. и на основание чл. 120 от ГПК (отм.) са конституирани тримата му сина- сега жалбодатели. Според тази последна експертиза заболяването не пречи да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи по принцип, като то не ограничава дееспособността. На допълнителния въпрос относно осъзнаване на последиците от различните правни сделки и т.нар. “примитивна личност” е в състояние да ги разбере след обичайните разяснения от нотариус и адвокат.
При така изяснените обстоятелства по делото, Хасковският районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 31 ал.1 от ЗЗД, а въззивният съд е оставил в сила това решение.
Въпросите, по които се иска ВКС да се произнесе в касационното производство на основание чл. 280 ал.1 от ГПК, са формулирани в изложението към касационната жалба както следва:
1. Относно възможността на първоначалния ищец да ръководи действията и постъпките си не единствено към момента на изповядване на нотариалната сдела, а и в по-ранни периоди. Отговорът на този въпрос е без значение за изхода на делото, тъй като разпоредбата на чл. 31 ал.1 от ЗЗД изрично визира релевантния момент – към сключването на сделката.
2. 2. Установеното заболяване “личностово разстройство от смесен тип у примитивна личност” ограничило ли е волевия или мисловен процес и до каква степен това е повлияло поведението му и възможността да разбира и ръководи действията си? Отговорът на този въпрос е подробно изяснен от медицинските експертизи – три на брой, които са в пълно съответствие помежду си.
С оглед на изложеното, не са налице поддържаните предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, така както е изяснен смисъла на това основание в т.4 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ.
С оглед на изложеното искането за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт от жалбоподателите наследници на ищеца Д. Х. Д. не трябва да се уважи.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 190 от 1.VІІ.2009 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 22/2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: