ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13
С., 06.01. 2011г.
Върховният касационен съд на Р. Б., състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.С. гр. дело № 654 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на К. Г. С. от[населено място], обл.К., приподписана от адвокат П., срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 17.ХІ.2009г. по в.гр.д. № 2628/2008г.
Ответникът по касационната жалба И. по микробиология при Б. е заел становище за недопускане на касационно обжалване поради липса на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното решение САС след връщането на делото от ВКС на РБ е оставил в сила решението на СГС от 12.ХІІ.2005г. по гр.д. № 3728/2003г., с което са отхвърлени предявените от К. Г.С. срещу И. по микробиология при Б. исковес правно основание чл.1 ал.2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 12250лв. за периода 07.ІІ.1997г. – 04.VІІІ.2003г. и на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000лв., ведно със законните лихви, считано от 04.VІІІ.2003г.
За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че претенциите за имуществени и неимуществени вреди са основани на недопускането на ищеца на работа. Претенциите са неоснователни, тъй като ответникът, с когото ищецът е бил в трудовоправни отношения, не е административен орган на държавна власт и управление и не би могъл да му причини вреди при и по повод на административна дейност по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ. Претенциите по същество са такива на работник против работодател по повод трудовоправните отношения помежду им, като твърдените незаконосъобразни актове, действия и бездействия не са извършени при или по повод изпълнение на административна дейност. Това е достатъчно за отхвърляне на претенциите, без да е необходимо да бъде обсъждан останалия събран доказателствен материал.
В изложението на К. Г.С. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след дадено му от въззивния съд указание, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280 ал.1 т. 1 – 3 от ГПК, тъй като се касае до съществен материалноправен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необходимост от пререшаване на спора с оглед еднаквото прилагане на закона и развитието на правото. Практиката на ВКС е противоречива и зависи от фактите по конкретното дело, като съдът, основавайки се на закона и убеждението, обосновано на фактите по делото, се произнася различно. Конкретния спорен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Препраща се към касационната жалба.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. От значение за изхода на делото е въпросът, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда, но не и такива за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд не е задължен да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му или в касационната му жалба. /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай касаторът не е формулирал по посочения начин твърденият съществен материалноправен въпрос, по който се произнесъл въззивният съд. Обективираните в изложението съображения са бланкетни, неконкретни. Не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК и в касационната жалба на С., към която се препраща. В нея се съдържат пространни оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закони и за необоснованост, които представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, подлежащи на касационен контрол едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в това по допускането му. Липсата на основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка сама по себе си обуславя недопускането на касационно обжалване.
Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ГК, № 1428 от 17.ХІ.2009г. по гр.д. № 2628/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: