ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38
С.,14.01. 2011г.
Върховният касационен съд на Р. Б., състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.С. гр. дело № 737 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на П. на РБ срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд /ВОС/ от 02.ІІІ.2010г. по в.гр.д. № 14/2010г.
Ответницата по касационната жалба З. П. П. от С. е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ВОС по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на Мездренския РС от 24.ХІ.2009г. по гр.д. № 446/2009г. в отхвърлителната му част за разликата над 3000лв. до 5000лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил ПРБ за заплати на З. П.П. още 2000лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2 ал.2 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 10.VІІІ.2007г. до окончателното им изплащане и разноски в размер на 700лв., като е потвърдил първоинстанционното решение в уважителната му част за сумата 3000лв.
За да постанови решението, въззивният съд приел, че претърпените от ищцата вреди, изразяващи се в отрицателни психически изживявания – притеснения, страх и депресия, довели до появата на здравословни проблеми, вследствие на повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.311 от НК, наказателното произвоство по което е прекратено поради това, че деянието не е престъпление, с влязло в сила разпореждане на Мездренския РС, са пряка и непосредствена последица от действията на правозащитните органи и подлежат на обезщетяване с присъдената сума, чийто размер е определен съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
В изложението на ПРБ по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, обективирано в два документа – вх. № 2402/09.ІV.2010г. и вх. № 2464/14.ІV.2010г. /и двата депозирани в дадения от въззивния съд едноседмичен срок от получаване на съобщението с указанията за отстраняване нередовността на касационната жалба/ като основание за допускане на касационно обжалване се сочи неизлагането на мотиви за причинно-следствената връзка между обвинението и увреждането, което е в противоречие с ТР № 1/2001г. Твърди се в тази връзка, че липсва експертно заключение за причините за прекарания микроинфаркт, поради което изводът за поява на здравословни проббеми като резултат от психичните преживявания на ищцата по време на делото е необоснован. Като съществе процесуалноправен въпрос, по който се произнесъл въззивният съд, се сочи и липсата на преценка относно приложението на чл.5 от ЗОДОВ при наличието на установено неправомерно поведение на ищцата при издаване на свидетелство за съдимост, което е в противоречие с т.3 от ТР № 3/2004г. Сочат се и 10 решения на апелативни съдилища, част от които няма данни да са влезли в сила.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по първия поставен от касатора въпрос – неизлагането на мотиви за причинно-следствената връзка между обвинението и увреждането – въззивният не се е произнесъл. Обратно, съдът в атакуваното решение е изложил съображения за извода си, че вредите са пряка и непосредствена последица от действията на правозащитните органи. Следователно не е налице основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване по така поставения въпрос.
Във връзка с втория релевиран в изложението процесуалноправен въпрос – липса на преценка по приложението на чл.5 от ЗОДОВ в противоречие с т.3 от ТР № 3/2004г. – в касационната жалба не се съдържа оплакване по смисъла на чл.281 от ГПК. Ето защо произнасянето по този въпрос е безпредметно, тъй като той не е сред основанията за касационно обжалване, само по които съдът проверява правилността на въззивното решение по силата на чл.290 ал.2 от ГПК.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски на ответницата по касация не се присъждат, тъй като не са представени доказателства тя да е направила такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд, ГО, № 73 от 02.ІІІ.2010г. по гр.д. № 14/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: