3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 26
гр. София ,17.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение в закрито заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 551 / 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Г. И. К. чрез пълномощника си адв. Иван Ж. е обжалвала въззивното решение на Габровския окръжен съд № 233 от 04.01 2010г. по гр.д.№ 298/2009г. по извършване на делбата.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок , отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл.284 ал.3 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Ответниците не са подали отговор на жалбата по реда на чл.287 ГПК.
С обжалваното решение Габровският окръжен съд след отмяна на първоинстанционното решение на Габровския районен съд № 332 от 11.05.2007г. по гр.д.№ 1540/2006 г. е извършил делбата на земеделските земи като ги е разпределил по реда на чл.292 ГПК /отм./ . На касаторката, която притежава квота 5/12 съобразно решението по допускане на делбата , равняваща се стойностно на 2544.15 лв. от цялата делбена маса, са поставени в дял пет ниви и една ливада с пазарна оценка 2530 лв. Съдът е изложил съображения, че делбата следва да се извърши чрез дялове в натура, защото има достатъчно имота за всички съделители – предмет на делбата са 24 имота, а съделителите са четирима , но жребието е невъзможно и неудобно поради различието на имотите по площ, предназначение и стойност, както и поради неравенство на дяловете. Съдът е приложил способа на чл.292 ГПК/отм./ като е разпределил отделните дялове съобразявайки се с предложеното групиране на имотите от вещите лица при което стойността им максимално се доближава до стойността на квотите на отделните съделители от делбената маса като същевременно във всеки дял има имоти с различна площ, категория на земята и местоположение.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че в нарушение на съдебната практика въззивният съд е игнорирал принципите на справедливост и съразмерност. Тези принципи изискват при извършването на делбата да се обезпечат дялове за всички съделители и на тези с по-голяма квота да се разпределят имоти с по-висока стойност и в случая са спазени, тъй като разликата между стойността на поставения на касаторката дял и паричната стойност на нейната квота е само 14 лв. В представените от касаторката решения на отделни състави на ВКС не е дадено различно разрешение. В решение № 361 /2000г. на ВКС, І г.о. по гр.д.№ 889/1999г. е разгледана хипотеза за прилагане на способа на чл.292 ГПК /отм./ когато броят на имотите е равен на броя на съделителите и единият от тях е владял продължително определен имот. Според второто решение № 1/2001г. по гр.д.№ 393/2000г. делбените имоти се разпределят като се възлагат по-големите имоти на съделителя с по-голяма квота, така е извършено разпределянето и по настоящото дело. Третото решение № 285/2001г. на ВКС, І г.о. по гр.д. № 760/2000г. , с което е прието, че е приложим способът на чл.292 ГПК когато има имоти за отделните групи съделители също не противоречи на обжалваното. Съобразена е и т.13 на ППВС 4/1964г. според ткоято за да се извърши делба по реда на чл.292 ГПК е необходимо от имотите, предмет на делбата да могат се съставят реални дялове за всеки съделител. Твърдението на касаторката, че на съделителките с по-малък дял К. Д. и И. К. са разпределени имоти, които не съответстват на техните квоти не отговаря на данните по делото, тъй като те имат общ дял 4/12 със стойностно изражение 2035лв., а получават имоти на стойност 2030лв. В посочените от касаторката решения принципите на съразмерност и справедливост не се свързват с разпределяне на еднакви по площ, местоположение и категория земеделски земи. Тези характеристики дават отражение върху цената на имотите, която е единственият критерий според чл.69 ЗН за уравнение на неравенството в дяловете. С оглед на изложеното няма противоречие между обжалваното решение и съдебната практика и не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като касаторката не е мотивирала необходимостта от изоставяне на съдебната практика по приложението на чл.292 ГПК /отм./ с цел точното прилагане на закона. С оглед на изложеното касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Габровския окръжен съд № 233 от 04.01 2010г. по гр.д.№ 298/2009г. по извършване на делбата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: