2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
София,17.01 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №942/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. Я. – прокурор при О. прокуратура – П., като представител на Прокуратура на Република България против въззивно решение №95/26.02.2010 г. по гр.д.№75/2010 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, г.к., трети въззивен граждански състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че като основание за допускане на касационно обжалване касационният жалбоподател сочи чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК като окръжния съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Твърди се, че касае до противоречия между мотиви и диспозитив, недоказаност на иска по отношение на твърдените вреди, на размера на присъденото обезщетение, на причинно-следствената връзка между тях и основанието за завеждане на иска, при което твърдените от ищеца вреди по това дело са възприети от съда като своеобразна необорима презумпция, докато в подобни случаи съдът е възприемал друго.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Л. А. Б. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Изложението не съдържа изобщо ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а се свежда до излагане становище на касационния жалбоподател по въпроси свързани с предмета на делото, както и елементи на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №95/26.02.2010 г. по гр.д.№75/2010 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, г.к., трети въззивен граждански състав, по касационна жалба, вх.№1745/12.4.2010 г., подадена от С. Я. – прокурор при О. прокуратура – П., като представител на Прокуратура на Република България.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: