Определение №732 от по гр. дело №881/881 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

            О         П       Р        Е       Д       Е        Л        Е        Н        И        Е
 
                                                        №   732
 
                                        ГР.София,02.07.2009 г.
 
 
                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26.06.09 г. в състав:
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА
                                                                                               ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
 като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №881/09 г.,
намира следното:
 
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Р. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Монтана /ОС/ по гр.д. №320/08 г., с което са отхвърлени исковете й срещу ФСГ”В. Левски” – гр. М. по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срок при приложение на чл.62, ал.3 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.2 и 3.
Въззивният съд е отхвърлил предявените искове, като е приел, че уволнението на ищцата от заеманата със срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя длъжност „продавач консултант”, извършено със заповед от 18.12.07 г. на осн. чл.71, ал.1 от КТ е законно. Ищцата е назначена на длъжността с тр. договор с 6 месечен срок за изпитване от 19.11.07 г. – уговорката за срока не противоречи на чл.70, ал.5 от КТ и е действителна, тъй като договорът е сключен за друга, различна от преди изпълняваната от ищцата при ответника работа на длъжност „домакин”.
Изводите на въззивния съд за действителността на клаузата за срок за изпитване в договора, определяща характера и начина на прекратяването му, е формиран в съответствие с трайната и установена практика на ВКС. Ищцата е заемала при ответника длъжност „домакин” до 15.11.07 г. На 19.11.07 г. е сключила с него тр. договор по чл.70 от КТ за длъжността „продавач – консултант”. Видно от приложените длъжностни характеристики работата / тр. функция/ за двете длъжности е различна, както и видът персонал, към който принадлежат.
Забраната да се сключва повторно тр. договор със срок за изпитване за една и съща работа с един и същ работник, която се извлича по арг. от чл.70, ал.5 от КТ, се предпоставя от идентичност на работата, като трудова функция и от изпълнението й като основна по тр. правоотношение, което дава възможност да се провери годността на работника за извършването й. Повторната проверка с договор по чл.70 от КТ е ненужна, заобикаля целта, на която е подчинен характерът на договора и затова законът не я позволява.
Извършваната от ищцата, по време на работата й на длъжността „домакин”, спорадично / за ден – два или седмица/ и по заместване работа и на продавач –консултант, не предпоставя невъзможност за сключване на тр. договор със срок за изпитване за длъжността „продавач консултант” на осн. чл.70, ал.5 от КТ. Ищцата не е изпълнявала като основна работата на тази длъжност по тр. правоотношение с ответника, затова няма пречка за нея страните да сключат трудовия договор по чл.70 от КТ.
Решението на САС по гр.д. №237/08 г. е постановено при различна фактическа обстановка и не обосновава противоречиво разрешаване на въпроса за действителността на клаузата за срок за изпитване с оглед забраната по чл.70, ал.5 от КТ, по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. отд.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на монтански окръжен съд по гр.д. №320/08 г. от 21.01.09 г.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top