2
определение по гр.д.№ 676 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
[населено място],21.01. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 676 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Т. Н., М. Т. Н., И. Т. Н., И. Г. Н., А. Н. Н., И. Н. Н., З. Илиева Илиева, Г. С. И., Т. И. Н., М. Т. Неделчава и З. Н. Каменджиева срещу решение № 30а от 19.02.2010 г. по в.гр.д.№ 577 от 2009 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е изменено частично решение от № 77 от 30.04.2009 г. по гр.д.№ 708 от 2006 г. на Петричкия съд, като по същество е уважен предявения от А. Г. К. срещу касаторите иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване собствеността и предаване на владението върху следния недвижим имот: трети етаж от жилищна сграда, построена в дворно място, представляващо имот № 1196, за което е отреден УПИ XIV, кв.147 по плана на[населено място] с площ от 915 кв.м., заедно с 1/3 ид.ч. от горепосоченото дворно място с административен адрес:[населено място], [улица].
В касационната жалба се твърди, че решението на Благоевградския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Твърди се, че по въпросите, касаещи придобивната давност и обем и срока за осъществяване на право на строеж е налице противоречива съдебна практика. Като такава се сочат решенията на първоинстанционния и въззивния съд по настоящото дело, както и следните решения на ВКС: решение № 2831 от 29.10.1979 г. по гр.д.№ 1103 от 1979 г. на ВС, Първо г.о., решение № 70 от 03.11.1980 г. по гр.д.№ 65 от 1980 г. на ОСГК на ВС, решение № 208 от 30.03.1995 г. по гр.д.№ 115 от 1995 г. на ВС, Първо г.о. и решение № 546 от 22.05.1991 г. по гр.д.№ 332 от 1991 г. на ВС, Първо г.о.
В писмен отговор от 14.04.2010 г. ответникът по жалбата А. Г. К. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението за уважаване на предявения от А. К. ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че дворното място, върху което е построена сградата, е било съсобствено при равни квоти /по 1/3 ид.ч./ между бащата на ищеца Г. А. К., З. А. Н. /сестра на Г./ и К. Д. Костова /майка на Г. и З./. С нотариален акт № 19 от 1982 г. в полза на бащата на ищеца Г. К. и двамата синове на З. Н.- Н. и И. Н. било учредено право на строеж на триетажна сграда в процесното място както следва: Н. Н. е придобил право да построи първия етаж от сградата, И. Н.- втория етаж от сградата, а Г. К.- третия етаж. За строителството бил одобрен архитектурен проект от 23.06.1983 г., било дадено строително разрешение от 30.06.1983 г., а реално строежът бил осъществен през периода от1983 г. до 1985 г. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответниците, че правото на строеж на третия етаж на сградата, учредено в полза на бащата на ищеца, е било погасено по давност, тъй като било безспорно установено, че само 2 години след учредяването на правото на строеж- тоест през 1985 г. третият етаж от сградата вече е бил построен, като е прието, че без значение за правото на собственост върху този трети етаж от къщата е обстоятелството от кого е построен този етаж- лично от Г. К., от други лица със средства и по поръчка на Г. К. или от ответниците. Тези обстоятелства били от значение само за облигационните отношения между страните. Прието е за неоснователно и възражението за придобиване на имота по давност, тъй като ответниците не са демонстрирали намерението си да своят целия имот конкретно спрямо ищеца.
Така постановеното решение не противоречи на посочените от касаторите решения на ВС и на ВКС:
1. В решения № 2831 от 29.10.1979 г. по гр.д.№ 1103 от 1979 г. на ВС, Първо г.о. и решение № 70 от 03.11.1980 г. по гр.д.№ 65 от 1980 г. на ОСГК на ВС е прието, че за да се приеме, че е прекратено владението на останалите сънаследници върху наследствена вещ, е необходимо сънаследникът да е извършил такива действия, от които се вижда, че фактическата власт на другите сънаследници е прекратена, че ако се опитат да я упражняват върху вещта, ще бъдат отблъснати. Владението е отнето, ако сънаследникът не допуска останалите наследници да ползват имота или го ползва по начин, който показва, че го счита за свой. Същото е прието и в обжалваното решение, в което съдът е приел за неоснователно възражението на ответниците за придобиване по давност на притежаваната от ищеца идеална част от наследствения имот, тъй като те не са демонстрирали намерението си да своят целия имот конкретно спрямо ищеца, а напротив- ищецът е посещавал имота, снабдил се е с титул за собственост върху 1/3 ид.ч. от него и непосредствено след като ответниците са се снабдили с нотариален акт по давност е завел иска за собственост.
2. В решение № 208 от 30.03.1995 г. по гр.д.№ 115 от 1995 г. на ВС, Първо г.о. е прието, че обемът на отстъпеното право на строеж се установява чрез способа, с помощта на който то е учредено. Няма противоречие между това решение и обжалваното решение, тъй като в последното е прието същото: че обемът на правото на строеж, учредено в полза на бащата на ищеца Г. К. се определя от нотариалния акт за учредяване на това право- нотариален акт № 19 от 1982 г.
3. В решение № 546 от 22.05.1991 г. по гр.д.№ 332 от 1991 г. на ВС, Първо г.о. е прието, че съсобственикът може да придобие по давност собствеността на постройката върху съсобствен терен. В обжалваното решение не е отречена принципната възможност за такова придобиване, но с оглед събраните по делото доказателства е прието, че ответниците не са демонстрирали пред ищеца намерението си да своят притежаваната от него част от сградата /трети жилищен етаж/ и не са осъществявали владение върху тази част от сградата в продължение на повече от необходимия съгласно чл.79, ал.1 от ЗС срок за придобиване по давност.
4. Противоречието в решенията на първоинстанционния и въззивния съд по настоящото дело не е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, съгласно приетото в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, тъй като тези две решения не са влезли в сила и не представляват съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Н. Т. Н., М. Т. Н., И. Т. Н., И. Г. Н., А. Н. Н., И. Н. Н., З. Илиева Илиева, Г. С. И., Т. И. Н., М. Т. Неделчава и З. Н. Каменджиева срещу решение № 30а от 19.02.2010 г. по в.гр.д.№ 577 от 2009 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.