О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
ГР. София, 06.07.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.06.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №314/10 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Й. срещу въззивното определение на Окръжен съд Габрово /ОС/ по ч.гр.д. №260/09 г., в частта, с която е отменено първоинстанционното по гр.д. №265/08 г. на РС Габрово и производството по исковете за упражняване на родителски права, личните отношения и издръжката на малолетното дете М, род. през 2002 г., заведени от касаторката като негова майка срещу бащата У. Скобба -прекратено, поради запазена компетентност на съда в Република Италия, като такъв по обичайното местопребиваване на детето, непосредствено преди неправомерното му отвеждане, на осн. чл.10 от Регламент №2201/03 г.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.
Не е налице обаче основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, на което се позовава касаторката. Въззивното определение съответства на практиката на ВКС по см. на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК – Р№452/10 г. по гр.д. №101/10 г., 4-то г.о.,постановено по реда на чл.290 от ГПК / ТР №1/10 г./. Решението е по спор за упражняване на родителски права и режим на лични отношения между родители, които са граждани и с местожителство на територията на различни държави – членки на ЕС, както е и в случая. Посочено е, че държавите – членки на ЕС не са загубили своята самостоятелност, но са станали част от общност с общовалидна регулация и общоприложими защитни механизми. Всеки от родителите, независимо от гражданството и местожителството си се ползва с равни възможности да защити правата си и тези на децата – Регламент №2201/03 г. и Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Във въззивното определение е отчетен приоритетът на общностното право пред националното законодателство и на осн. чл.10 от цитирания регламент е констатирана със съответните последици липсата на компетентност на българския съд да разгледа делото за упражняване на родителските права, лични отношения на родителите с детето и издръжката, в случай на неправомерното му отвеждане и задържане. Съдилищата на държавата – членка, където е обичайното местопребиваване на детето непосредствено преди неправомерното му отвеждане / в процесния случай е постановено окончателно решение за връщането на детето в Р Италия, където е обичайното му местопребиваване, на осн. чл.12 от Хагската конвенция/ запазват компетентността си по делата за родителска отговорност, на осн. чл.10 от Регламент №2201/03 г.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд Габрово по гр.д. №260/09 г. от 10.12.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: