О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
ГР. София, 02.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съд. заседание на 30.03.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №156/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на А. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Бургас /ОС/ по гр.д. №77/08 г., с което е отхвърлен като погасен по давност за размера над 1000 до предявените 9 900 лв. искът му срещу М. А. , Е. А. и К. С. по чл.61, ал.2 от ЗЗД – за стойността на извършени извън предприемаческия договор на страните СМР.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на тези по т.1 и 2.
Същественият по делото материалноправен въпрос за погасяване на вземането в отхвърления с иска размер по давност на осн. чл.110 от ЗЗД, е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната тълкувателна /ППВС №1/79 г./ и константната практика на ВКС по приложението на закона, отразена и в представеното решение №1115/05 г.. В случая давността тече от възникване на вземането с извършване на СМР най –късно на 31.12.98 г. Този момент е определен от въззивния съд след обсъждане на доказателствата по делото в съответствие с константната практика по приложението на чл.188 от ГПК и не се оспорва от касатора. За първоначално предявения иск в размер на 1000 лв. давността не е изтекла към предявяването му на 28.11.01 г. За предявената с увеличението на иска на 2.02.04 г. разлика до 9 900 лв. обаче петгодишният давностен срок е изтекъл и поради това претенцията е отхвърлена.
Поисканото в хода на процеса увеличение на иска е допуснато и приложените от касатора определения на ВКС, сочещи на същото по други дела, не обосновават противоречие със задължителната и константната практика на този съд по см. на чл.280, ал.1 от ГПК.
Давността спира и се прекъсва на осн. чл.115, б.”ж” и чл.116, б.”б” от ЗЗД с предявяване на иска, но само за спорното право /респ. за съдебно предявената част от него/.
Затова с предявяване на иска в първоначалния му размер е прекъсната давността за съдебно предявената част от вземането. Остатъкът от него е предявен с допуснатото след изтичане на петгодишната погасителна давност увеличение на иска и изводът на ОС за неоснователността му е съответен на практиката на ВКС по приложението на чл. 110 и сл. от ЗЗД. Представените решения по друго дело със сходен предмет – иск на същото основание, но с друга фактическа обстановка, при която възражението за давност е отхвърлено, без да е налице противоречие в правните изводи – не обосновават противоречиво решаване на съществен за спора материално или процесуално правен въпрос по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК.
При съответствието на изводите на ОС за погасяване на вземането в посочената част по давност със задължителната и трайна практика на ВКС и обусловения от това изход на спора, несъществени се явяват останалите материално и процесуалноправни въпроси в изложението на касатора – налице ли е основание за претендираната като солидарна отговорност на ответниците по иска за извършените извън договора СМР и за доказания размер на претенцията.
Не са налице основания за допускане на касационното обжалване и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Бургас по гр.д. №77/08 г. от 11.06.08 г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: