2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 791/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49
гр. С., 24.01.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 791 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. А. А., Ф. И. А. и И. Е. С. срещу решение № 124 от 01.04.2010 г. по гр. д. № 127/10 г. на Окръжен съд[населено място]. Касаторът счита че въззивното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Н. М. К., И. Н. М. и С. Н. К. оспорват жалбата.
Ответникът по касация С. Н. К. не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решение № 161 от 19.12.2009 г. по гр. д. № 2358/09 г. в частта, в която е отхвърлен иск по чл. 537 ал. 2 ГПК. Потвърдил е решението в частта, в която искът на И. А., Ф. А. и И. С. срещу С. К., С. К., И. М. и Н. К. по чл. 109 ЗС за преустановяване преграждането на асфалтов път между имоти № 083016 и № 081010 в бившия стопански двор № 1 на[населено място], както и в частта, с която е прекратено производството по предявения от ищците срещу ответниците установителен иск за собственост.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран материалноправен въпрос за предпоставките на чл. 109 ЗС и за допустимостта на иска за частична отмяна на нот. акт като последица от уважаване на иск по чл. 109 ЗС. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
Въззивният съд е приел че ищците са собственици на имот № 000004, представляващ краварник с прилежащ терен 11 704 кв. м. Наследодателката на ответниците била призната за собственик на земеделски земи, вкл. и на асфалтов път между имоти № 083016 и № 081010, собственост на М., който ответниците затваряли. Приел е за законосъобразни изводите на първоинстанционният съд, че установителният иск за собственост на имот № 000004 е недопустим, тъй като липсва правен спор за правото на собственост на ищците. Искът за частична отмяна на нот. акт № 38/05 г. също бил недопустим, тъй като искът за отмяна на нотариален акт не е самостоятелен, а е последица от разрешен спор за собственост. За да потвърди решението в частта, в която искът по чл. 109 ЗС е отхвърлен съдът приел, че с действията си ответниците не пречели на ищците да упражняват правото си на собственост, тъй като до имота на ищците имало осигурен достъп от други обслужващи пътища.
Настоящият състав счита, че не е налице основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/84 г. на ОСГК на ВС разглежда допустимостта на иск по чл. 109 ЗС срещу съсобственик, или собственик на съседен имот който извършва неоснователно действие представляващо строеж изграден в отклонение от разрешението за строеж или в нарушение на действуващи разпоредби. В решението си съдът е приел че искът по чл. 109 ЗС е допустим, но е неоснователен.
Няма основание за допустимост на касационното обжалване и по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Според решение № 411 от 02.03.1999 г. по гр. д. № 2190/98 г. на ВС V ГО, не може да се уважи иск по чл. 109 ЗС когато допуснатото нарушение не създава пречки на правото на собственост. В решение № 1019 от 10.05.1996 г. по гр. д. № 519/95 г. на ВС IV ГО е прието, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск и съдът е длъжен да следи служебно за наличието на интереса. Отменянето на нотариален акт по обстоятелствена проверка, издаден на ответника, следва от уважаването на исковете за собственост и без да има специално искане. В решение № 125 от 28.03.1988 г. по гр. д. № 852/87 г. на ВС IV ГО е прието, че искът по чл. 109 ал. 1 ЗС защитава правото на собственост и може да се уважи тогава, когато на правото на собственост се пречи с неоснователни, противоправни и неправомерни действия. Анализът на приетото в решенията сочи, че въззивно решение не е постановено в отклонение от практиката на ВКС по формулираните въпроси, а напротив, цитираната практика е съобразена в решението на въззивния съд и потвърждава изводите на съда за неоснователност на иска. Решение № 95 от 01.09.2008 г. по гр. д. № 403/07 г. на Районен съд[населено място], за което няма данни да е влязло в сила, не е критерий за преценка на допустимостта на касационното обжалване.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 124 от 01.04.2010 г. по гр. д. № 127/10 г. на Окръжен съд[населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: