Р Е Ш Е Н И Е
№ 637
гр. София, 02.10. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 15 септември през 2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Ан. Богданова
и в присъствието на прокурор Стаменова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №424/08 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а от ГПК, отм., вр. с пар.2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по к. жалба на И. К. срещу въззивното решение на Апелативен съд Пловдив / АС/ по гр.д. №786/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му.
Ответникът по жалба Ж. К. , понастоящем пълнолетен, не изразява становище.
Прокурорът намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл.218е от ГПК, намира следното: С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от касатора, като осиновител срещу ответника като осиновен иск по чл.64, ал.1,т.3 от СК, за прекратяване на осиновяването поради дълбоко разстройващи го обстоятелства. Прието е, че като такива не могат да се квалифицират разводът на осиновителите през 2000 г., когато осиновеният е бил на 10 години, редките в периода след това и понастоящем прекъснати контакти между него и осиновителя и разкритата тайна на осиновяването. Въпреки тях, емоционалната синовна връзка на осиновения със осиновителя не е прекъсната, той продължава да го счита за свой баща и е готов да поддържа отношения с него като с родител. Затова, според въззивния съд, в интерес на непълнолетното пред инстанциите по същество дете е осиновяването да се запази, а с това и ползите, които му носи – установен произход и от двамата родители с произтичащото от това самочувствие и емоционална подкрепа.
Изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни. Сочените в исковата молба и в касационната жалба факти, на които се основава искът са: седемгодишна раздяла, през която страните са загубили всяка връзка помежду си и са се отчуждили неотвратимо, до опразване на осиновителната връзка от присъщото й съдържание. Пълна раздяла с такава трайност и последици не се установява по делото – след развода на родителите /осиновители/ през 2000 г. осиновеният живял с майка си, на която е предоставено упражняването на родителските права и до 2004 г. се срещал с осиновителя. По-редките от обичайното контакти и пълното им прекъсване след 2004 г. се дължат предимно на неговото поведение на отчуждение и дезинтересираност. През 2004 г. при трудни за него обстоятелства осиновеният узнал за осиновяването по искане на осиновителя. Преживял това тежко, но не се отчуждил до отричане от осиновителя, а напротив продължил да го чувства и търси като баща. Осиновителната връзка несъмнено е разстроена от посочените обстоятелства, но това разстройство не е дълбоко – трайно и тежко, опразващо я от типичното й съдържание и цел на създаваща отношения като между родител и дете, аналогията с които е използвал при анализиране на доказаните обстоятелства въззивният съд. Така формираният извод, че не е налице основание за прекратяване на осиновяването по чл.64, ал.1, т.3 от СК е съответен на данните по делото и на закона.
Жалбата е неоснователна – въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Апелативен съд Пловдив по гр.д. №786/07 г. от 6.11.07 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: