О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1360
София 09.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1296 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. К. С. от гр. П.,ч. процесуалния му представител-адвокат П. против въззивно решение № 724 от 27.04.2009г.по в.гр.д. № 571 по описа за 2009г. на Пловдивския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 209 от 3.02.2009г. по гр.д. № 3021/2008г.на Пловдивски районен съд-ХVІІІ гр.състав.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- във връзка с поставения въпрос за това дали е допустимо разширително тълкуване на разпоредбата на чл.37 от Закона за защита от конкуренцията /ЗЗК/,визираща забрана за разгласяване на производствена или търговска тайна и по-специално в случаите,когато работникът доброволно е подписал договор,с който е приел условието на работодателя-да не работи в друга икономическа организация,извършваща идентична или подобна дейност в определен срок след прекратяване на трудовото му правоотношение.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният съд е оставил в сила решение на районния,с което е отхвърлен предявения от М. К. С. против „Д”А. иск с правно основание чл.74 ал.4,във вр.с чл.2 от КТ,във вр.с чл.26 от ЗЗД и чл.16,48 ал.3 и чл.57 ал.1 от Конституцията за прогласяване на недействителност на клаузата, посочена в чл.9 от трудовия договор между страните,сключен на 27.07.2004г., поради противоречието му със закона. Въззивният е приел,че уговорената между страните клауза по т.9 от сключения трудов договор-нито ограничава,нито отменя гарантираното с чл.16 и чл.48 ал.1 от Конституцията право на труд,а само временно и частично ограничава избора на професия,но –в резултата на изразено/с подписване на договора/ от ищцата съгласие. Счел е,че са каса е до допустим баланс за гарантиране на правата и законните интереси на двете страни по договора,което е в съответствие,а не в противоречие с Конституцията на РБългария.
При тези данни –поставеният от касатора въпрос за начина на тълкуване на разпоредбата на чл.37 от Закона за защита от конкуренцията /ЗЗК/- нито е от значение за изхода на делото,нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,както се твърди в жалбата,по следните съображения:
С посочената норма е установена забрана за узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика,както и използването или разгласяването й когато тя е узната или съобщена при условие да не бъде използвана или разгласявана. Под „производствена или търговска тайна”-съгласно §1 т.9 от ЗЗК се разбират : ” факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки”.
В случая-ищцата/сега касатор/-доброволно е подписала на 27.07.2004г.с ответното дружество трудов договор,с който-започвайки работа като „вътрешен преводач” е приела поставеното от работодателя условие- докато трае трудовото правоотношение и 12 месеца след прекратяването му- „да не извършва трудова дейност или осъществява всякакви други правни връзки,да не работи пряко или косвено за лична изгода със или без заплащане,освен със специално дадено от работодателя съгласие” в друга икономическа организация,извършваща идентична или подобна дейност на тази на компанията-работодател дейност. Безспорно е,че ищцата доброволно е приела тази клауза при сключване на трудовия договор. Безспорно е и че –след прекратяване на трудовия договор я е нарушила като веднага е започнала работа във фирма,за която също е безспорно,че осъществява подобна дейност на тази на ответното дружество. При тези факти-единственият въпрос,който би имал значение за изхода на спора е за действителността на така постигнатата договореност,с оглед евентуалното й противоречие с установени принципи или други правни норми. Поставеният от касатора въпрос за установената забрана в чл.37 от ЗЗД за узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна-не е от значение за настоящия спор,тъй като в случая не се твърди,че проблемът е в узнаването,в използването или в разгласяването на производствена или търговска тайна
Ако от изложението към подадената касационна жалба се направи извод,че всъщност значимият въпрос е за действителността на постигната между страните, сключили трудовия договор от 27.07.2004г.договореност по т.9,то за същият не е налице предпоставката по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане до касационно обжалване.
Уредбата в Кодекса на труда обхваща предимно специфичните въпроси на недействителността на трудовия договор. По останалите въпроси,касаещи сключения трудов договор субсидиарно се прилагат правилата на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. В КТ са уредени четири специфични основания за недействителност на трудовия договор,от които ищцата се е позовала на първото-противоречие със закона. За да е налице то – трябва трудовият договор да е сключен в нарушение на императивни разпоредби на закона,а в случая това не е така. С подписването на клаузата по т.9-ищцата е поела гражданскоправното задължение да не работи в икономическа организация,извършваща идентична или подобна дейност на тази на компанията-работодател и така поетото от нея задължение не е в нарушение на установените с Конституцията неотменими права на гражданите-като правото на труд и свободата на избор/на професия и на работно място/. След прекратяването на трудовото й правоотношение с ответното дружество-за ищцата е съществувала възможността да упражни правото си на труд,където пожелае и при каквито условия намери за добре,с единственото ограничение,което предварително е било прието от нея-в следващите след прекратяване на трудовия й договор 12 месеца-работодател да не й е фирма с идентична или подобна дейност на тази на ответното дружество. Следователно – не сме изправени пред хипотеза на”забрана за работа”въобще, както се твърди в подаденото изложение. Не може да бъде споделена и тезата на касатора за това,че е сключил договора,тъй като „работникът е неравнопоставен субект в трудовите правоотношения” За него –като страна по договора-винаги съществува правото на избор –дали да приеме предлаганите от работодателя условия на труд и да сключи трудов договор или да откаже –и да търси други възможности.
По тези въпроси не се налага отстраняване н противоречие в съдебната практика/ което се разбира под точно прилагане на закона/, не е налице непълнота на закона,както и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/.
Мотивиран от горното,настоящият съдебен състав намира,че не са налице твърдяните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване,поради което, Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 724 от 27.04.2009г.по в.гр.д. № 571 по описа за 2009г. на Пловдивския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.