О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1433
ГР. София, 26.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 24.11.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1031/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Н. Д. срещу въззивното решение на Окръжен съд Габрово /ОС/ по гр.д. №7/09 г., с което са отхвърлени исковете й срещу П. „Шумата”, в ликвидация – с. Ш. и тримата ликвидатори – Р. Г. , М. Д. и Д. М. , за солидарно заплащане на сумата от 9 820 лв., като обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, от неизпълнение на удостоверителната функция на работодателя по чл.226, ал.1,т.1, вр. с ал.3 и чл.228 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторката се позовава на т.1 и 3 – материалноправният въпрос от предмета на спора за предпоставките за отговорност на ответната кооперация по чл.226, ал.1,т.1 от КТ и процесуалният – за приложимата искова защита на правата на член кооператор в производствена кооперация, каквато е ищцата, са разрешени в противоречие със задължителна практика на ВКС – ТР №4/05 г. Въпросите са и от значение за точното прилагане на закона , както и за развитието на правото, тъй като нарушенията на трудовото законодателство засягат важно субективно право, което законодателят императивно защитава в обществен интерес.
За да отхвърли предявените искове въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала претенциите си – настъпване на твърдяната имотна вреда в причинна връзка с поведението на длъжностните лица на ответника, на които е възложено да изпълняват за него удостоверителната функция по чл.226, ал.1 от КТ.
Ищцата е избрана за председател на ответната производствена кооперация с решение на общото събрание/ ОбС/ от 18.04.03 г. за тригодишния срок по чл.26 от ЗК. За този срок е сключен трудов договор между нея и ответника от 5.07.03 г., с уговорки по чл.107 от КТ – определени са място на работа и месечно възнаграждение от 220 лв., за тригодишен срок. ОбС на П. е взело решение с протокол от 21.05.05 г. за прекратяване на П. чрез ликвидация; избран е ликвидационен съвет / комисия/. На осн. чл.43, ал.1 от ЗК комисията има правата и задълженията на управителен съвет и един от членовете й е определен да представлява П. в ликвидация. Тр. правоотношение с ищцата не е прекратено с решение на ОбС по чл.338 от КТ, по чл.339, ал.2 от КТ, заместващо волеизявлението на работодателя и при възможността по чл.43, ал.3 от ЗК, затова следва да се счита, че се прекратява с изтичане на срока, за който е избрана – чл.339, ал.1, вр. с чл.325, т.3 от КТ.
При неизпълнение на удостоверителната функция на работодателя по чл.226, ал.1 от КТ ищцата като член кооператор разполага с осъдителния иск на това основание срещу производствената кооперация и виновните длъжностни лица. На ищцата, обаче, е и тежестта на доказване на елементите от фактическия му състав – ТР №4/05 г., както е приел и въззивният съд. Отговорността на работодателя се предпоставя не само от неизпълнението на удостоверителната функция по чл.226, ал.1,т.1 от КТ – което се признава по делото, но и от претърпени от работника вреди / в случая се търсят само имуществени, сочени по делото и поддържани в касац. жалба/ в причинна връзка с това неизпълнение.
Изводите на въззивния съд за реда на защита на ищцата /прието е, че заведеният иск по чл.226, ал.1 от КТ е допустим/ и за доказателствената тежест в процеса са съответни на сочената задължителна практика – ТР №4/05 г. Тя е актуална, отчита значимостта на защитаваното по делото субективно право на член кооператор в производствена кооперация и не се нуждае от преосмисляне и промяна с оглед по – пълна защита на правото в обществен интерес. С това не са налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Габрово по гр.д. №7/09 г. от 10.04.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: