3
определение по гр.д.№ 760 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
[населено място], 24.01. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 760 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. М. срещу решение № 196 от 17.02.2010 г. по в.гр.д.№ 2073 от 2009 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 2180 от 06.07.2009 г. по гр.д.№ 5159 от 2008 г. на Варненския районен съд за допускане на делба на апартамент № 68, находящ се в[населено място], ж.к.”В.”, бл.62, вх.3, ет.7- бивша съпружеска имуществена общност между Д. И. М. и Ю. Ж. Д. при следните квоти: 51 424,45/600 000 ид.ч. за Д. И. М. и 548 575,55/600 000 ид.ч. за Ю. Ж. Д..
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила и необосновано- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК би било произнасянето на ВКС по въпроса: дали полученото от Н. компенсационен жилищен фонд по реда на чл.7 от ЗУПГМЖСВ обезщетение за жилищно-спестовен влог на един от съпрузите, е съпружеска имуществена общност или лични средства на този съпруг. По други съществени за делото въпроси като 1. Кои са допустимите доказателствени средства за доказване и опровергаване на претенции за трансформация на лично имущество, 2. Чия е тежестта на доказване на дарственото намерение на близки на един от съпрузите, 3. Лични или СИО са средства, които са получени в заем от един от съпрузите, се твърди, че има противоречие между обжалваното решение и постановени от ВКС решения: решение № 127 от 28.03.2006 г. по гр.д.№ 817 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 146 от 14.04.2009 г. по гр.д.№ 432 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 157 от 20.02.2009 г. по гр.д.№ 5728 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 88 от 11.02.2009 г. по гр.д.№ 6380 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 756 от 22.01.1996 г. по гр.д.№ 809 от 1995 г. на ВКС, Първо г.о.
В писмен отговор от 25.05.2010 г. ответникът по касационната жалба Ю. Ж. Д. оспорва същата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си за допускане на делба между бившите съпрузи при горепосочените квоти, въззивният съд е приел, че от заплатената при закупуване на жилището сума от 600 000 лв., само 102 849 лв. са били съпружеска имуществена общност на двамата съпрузи. Останалата сума от 497 151 лв. е представлявала лични средства на Ю. Д. /230 895,18 лв. са били дарени на Д. от баща му Ж. Д. в деня на закупуване на жилището, 53 000 лв. са били заплатени от жилищно-спестовен влог на бащата на Ю. Д., а 213 255,93 лв. са получени от Д. по реда на чл.7 от ЗУПГМЖСВ като реализация на негови лични права като титуляр на дългогодишен жилищно-спестовен влог/.
С оглед тези мотиви на въззивния съд първият от поставените по делото правни въпроси /дали получената от Н. компенсационен жилищен фонд по реда на чл.7 от ЗУПГМЖСВ парична компенсация за жилищно-спестовен влог на един от съпрузите, е съпружеска имуществена общност или лични средства на този съпруг/ е съществен за делото. Не е налице обаче основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос, тъй като по него има съдебна практика /например решение № 198 от 21.04.2009 г. по гр.д.№ 5399 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о./, която е съобразена в обжалваното решение и която не се налага да бъде променяна.
Не се констатира противоречие на обжалваното решение с посочените от касаторката решения на ВКС и по останалите правни въпроси:
1. В решение № 127 от 28.03.2006 г. по гр.д.№ 817 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че в тежест на бившия съпруг, който твърди, че дадена сума му е била дарена и вложена при закуването на семейното жилище, е да докаже тези свои твърдения. Същото принципно е прието и в обжалваното решение на Варненския окръжен съд, но с оглед събраните по делото доказателства съдът е счел, че Ю. Д. е доказал по безспорен начин, че сумата 230 895,18 лв. е била дарена на Д. от баща му Ж. Д. в деня на закупуване на жилището.
2. В решение № 146 от 14.04.2009 г. по гр.д.№ 432 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. е прието, че след като като купувачи по сделката са участвали и двамата съпрузи, дори жилището да е заплатено само със средства на единия от тях, следва да се приеме, че то е СИО и респективно, че при закупуването му единият от съпрузите е предоставил на другия част от продажната цена на някакво друго основание /например дарение, заем/, което също води до възникване на СИО. Това решение на ВКС е неотносимо към настоящия казус, при който касаторката Д. Д. въобще не фигурира като купувач по сделката, обективирана в нотариален акт № 152 от 25.01.1995 г., по силата на която е придобит имота- предмет на делбата.
3. В решение № 157 от 20.02.2009 г. по гр.д.№ 5728 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о. е прието, че участието на роднини на бившите съпрузи с личен труд в построяването на сграда по време на брака не обуславя трансформация на лично имущество по смисъла на чл.20, ал.1 от СК /отм./. Това решение също е неотносимо към настоящия случай, при който не се е твърдяло, а и съдът не е приел да е налице трансформация на лично имущество поради вложен личен труд от роднини на един от съпрузите в построяването на имота- предмет на делбата.
4. В решение № 88 от 11.02.2009 г. по гр.д.№ 6380 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че наличието на пълна или частична трансформация следва да се установи по категоричен начин с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. Същото е прието и в обжалваното решение, но след преценка на всички събрани докадателства, включително и свидетелските показания, съдът е приел за установено, че бащата на съделителя Ю. Д. е дарил на сина си сумата от 230 895,18 лв. за заплащане на част от цената на жилището- предмет на делбата.
5. В решение № 756 от 22.01.1996 г. по гр.д.№ 809 от 1995 г. на ВКС, Първо г.о.е прието, че до доказване на противното се счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи. Това не противоречи нито на горепосочените решения на ВКС, нито на приетото в обжалваното решение на Варненския окръжен съд, в което съдът също е приел, че безвъзмездно дадената от бащата на Ю. Д. сума при закупуването на семейното жилище следва да се счита дарена лично на него, а не на двамата съпрузи и поради това е негова лична собственост.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Д. И. М. срещу решение № 196 от 17.02.2010 г. по в.гр.д.№ 2073 от 2009 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.