Определение №112 от по гр. дело №4929/4929 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

              О        П       Р        Е       Д         Е        Л        Е        Н        И       Е
 
                                                          №  112
 
                                        ГР. София,   11.02.2009 г.
 
 
                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съдебно заседание на 6.02.09 г. в състав:
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА
                                                                                   ИЛИЯНА  ПАПАЗОВА
 
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4929/08 г.,
намира следното:
 
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на В. К. и др., чрез адв. Д срещу въззивното решение на Окръжен съд Благоевград /ОС/ по гр.д. №868/07 г., с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу Е. „М” и ТПКИ „А” искове по чл.108 от ЗС, чл.33, ал.2 от ЗС, чл.59 от ЗЗД за недвижим имот в с. Б., Благоевградско, описан по делото и в решението и искането по чл.431, ал.2 от ГПК за нот. акт за продажбата му №3/03 г..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК; касаторите се позовават на тези по т.1 и 3.
С обжалваното решение е прието, че ищците не са установили правото си на собственост върху процесния имот към настоящия момент. С постигната между тях и втория ответник съдебна спогодба по гр.д. №555/02 г. от 14.01.03 г. са признати правата на наследодателя им върху незастроената част от процесния имот / бивша нива, сега в регулация/ към минал момент, с оглед възстановяването на правото на собственост върху тази част по реда на ЗСПЗЗ. Първият ответник е правоприемник на втория за имота, продаден му с нот. акт №3/25.11.03 г. ОСЗГ с решение от 22.03.04 г., въз основа на спогодбата, е възстановила правото на собственост на ищците върху нива от 1020 кв.м. в строителните граници на с. Б.. Процедурата по възстановяване на собствеността обаче не е приключила с изпълнение на изискванията по чл.13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ, поради което ищците не се легитимират към момента като собственици на конкретно обособен възстановен им имот в урбанизирана територия /не е удостоверена по надлежния ред свободната площ от посоченото УПИ, подлежаща на възстановяване, не е издадена скица с границите и площите за възстановяване/.
Същественият по делото материалноправен въпрос за правото на собственост на ищците върху имота към настоящия момент и процесуалния – за начина на установяването му, са от значение за точното прилагане на закона. Те са разрешени от ОС в съответствие със задължителната и трайната и установена практика на ВКС по ГПК и ЗСПЗЗ, обезпечаваща точното им прилагане.
Съдебната спогодба, на която касаторите се позовават е сключена за имот, земеделска земя, собствеността върху който подлежи на възстановяване по административен ред. С нея са признати права върху земеделска земя към минал момент с оглед възстановяването й на ищците към настоящия. Правата на ищците върху имота не произтичат пряко от обвързващото страните действие на спогодбата, а са предпоставени от възстановяването на собствеността в адм. процедура по ЗСПЗЗ. Спогодбата е зачетена от адм. орган – ОСЗГ при възстановяване на собствеността, според целта на сключването й. Решенията на ОСЗГ за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални или в нови реални граници имат конститутивно действие; с решението на ОСЗГ възниква правното качество на обекта на собствеността – индивидуализацията на границите му / ТР №1/97 г./. В случая с оглед спецификата на възстановения имот – подлежаща на възстановяване свободна площ от застроен УПИ, в урбанизирана територия, е необходимо да се спазят изискванията за индивидуализация по чл.13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ. По преписката за възстановяване и по делото няма данни тези изисквания да са спазени, от което следва извод за незавършеност на адм. процедура по възстановяване правото на собственост към момента и за преждевременност на основаните на това право искове, както е приел и ОС.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК и ВКС на РБ, трето гр. отд.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградски окръжен съд по гр.д. №868/07 г. от 24.07.08 г.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top